До този извод са стигнали изследователи от университета в Абърдийн. Резултатите са публикувани в списание Food & Function (F&F).
Учените са изследвали разтворими и неразтворими фракции на фибри, получени от преработена хурма, и са извършили лабораторна ферментация с помощта на чревната микрофлора на здрави доброволци. Оказало се, че различните видове фибри имат различно въздействие върху бактериалния състав.
Някои фракции стимулирали растежа на бактерии от родовете Bacteroides, Megasphaera, Oscillibacter и представители на семейство Lachnospiraceae – микроорганизми, участващи в производството на късоверижни мастни киселини.
По време на ферментацията се увеличава производството на ацетат, пропионат и бутират – съединения, които поддържат целостта на чревната бариера и намаляват възпалението.
Разтворимите фибри показват особено изразен ефект. То стимулира по-високото производство на индол-3-пропионова киселина – метаболит с антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Според оценката на авторите именно разтворимите фракции се оказват най-„метаболитно активни“.
Допълнителен анализ показа, че съставът на фибрите и полифенолите влияе върху това кои бактерии получават предимство. Така фракциите, богати на арабиноза и фукоза, са били по-активни при стимулирането на Oscillibacter, докато неразтворимите фибри са насърчавали растежа на Megasphaera.
Изследователите смятат, че преработените отпадъци от хурма могат да се използват за създаване на функционални пребиотични съставки. Необходими са обаче допълнителни изследвания, за да се определят оптималната доза и състав на такива добавки.
