Снимка: от отворени източници
Дислексията често се свежда до едно просто нещо – „той не чете добре“. Но всъщност това е много по-сложна и по-дълбока история
Въпреки факта, че около един на всеки десет души живее с дислексия, тя все още е едно от най-неразбраните състояния на невроразнообразието. Затова е време да развенчаем митовете, но без драматизиране и сладки илюзии, съобщава RTÉ.
В популярната култура дислексията от години се представя или като преценка, или като „тайна суперсила“. И двата подхода са далеч от реалността. За някои хора тя е ежедневно предизвикателство в училище, за други е особеност, която едва ли не им пречи в зряла възраст. Но основното е, че дислексията не изглежда еднакво за всички.
Ето защо около нея са се създали толкова много митове, които засягат не само децата, но и възрастните, родителите и учителите.
Мит № 1: дислексията е свързана само с четенето
Да, затрудненията с четенето са една от основните прояви на дислексията, но да се свежда всичко само до буквите е грешка. Дислексията често се свързва с:
- Работна памет (способността да съхранявате информация в главата си и да действате по нея);
- скорост на обработка на информацията;
- сложност на изпълнението на многоетапни инструкции.
Например фразата „извади тетрадката си, отвори страница 12 и изпълни третата задача“ може да се окаже много по-трудна, отколкото изглежда. Не става въпрос за мързел или невнимание – става въпрос за начина, по който мозъкът обработва информацията.
Мит № 2: дислексията може да бъде „надрасната“
Дислексията има генетичен произход. Ако тя се прояви в детството, остава и в зряла възраст.
Но важният нюанс е, че средата се променя. Детето всеки ден е в система, в която четенето, писането и тестовете са в основата на всичко. Като възрастен човек може да избере професия, в която силните му страни да излязат на преден план, а трудните аспекти да бъдат сведени до минимум или компенсирани.
Дислексията не изчезва, но нейното въздействие може да стане по-слабо забележимо.
Мит #3: Дислексията е по-често срещана при момчетата
Дислексията е почти еднакво разпространена сред момчетата и момичетата.
Причината за стария мит е поведенческа. Момчетата са по-склонни да „отвличат вниманието“, да нарушават дисциплината и да се опитват да прикриват трудностите. Момичетата, от друга страна, са склонни мълчаливо да прикриват проблемите и да бъдат старателни, но постоянно претоварени.
В резултат на това момичетата с дислексия са пренебрегвани с години.
Мит № 4: дислексията автоматично дава „суперсили“
Идеята, че всички хора с дислексия са изключително креативни, мислят нестандартно или имат артистичен талант, звучи привлекателно. Но науката не я потвърждава.
Да, всеки има силни страни, но те не са гарантирани от самата дислексия. Освен това налагането на образа на „супердислексик“ може да бъде вредно.
Децата, които не отговарят на това очакване, започват да мислят, че с тях „нещо не е наред“. А това е пряк път към ниско самочувствие.
Мит № 5: дислексията е лесна за откриване
Всъщност не. Всеки човек с дислексия има различен профил.
Една често срещана „маска“ в по-млада възраст е заучаването на текстове наизуст. Детето отгатва думи от картинки или си спомня книга, но не я чете наистина. На пръв поглед всичко изглежда нормално, докато изискванията не нараснат.
Ето защо е толкова важно внимателно да се наблюдава дали детето разбира това, което чете, а не просто възпроизвежда познати фрази.
Какво наистина помага
- ранно откриване;
- честен диалог между родителите и учителите;
- индивидуален подход;
- отказ от етикети – както негативни, така и „сладки“.
Дислексията не е нито присъда, нито дарба, тя е неврозависимост, с която може да се живее пълноценно, ако бъде разбрана.
Най-големият проблем при дислексията не е свързан с четенето или буквите. Той е в митовете, които ни пречат да видим човека чрез диагнозата. Когато престанем да очакваме „нормалност“ или „свръхспособности“ и започнем да виждаме индивидуалността, има възможност за развитие, подкрепа и истинска увереност. Защото знанието винаги е първата стъпка към приемането.
