Снимка: от отворени източници
Психологията ги разглежда като естествени етапи в развитието на двойката, възникващи в определени периоди от съвместния живот
Кризите във взаимоотношенията не са случайни кавги и не са признак, че наоколо има „неправилен“ човек. Психологията ги разглежда като естествени етапи в развитието на двойката, възникващи в определени периоди от съвместния живот. Промяната на ролите, отговорностите, житейските приоритети и нивото на интимност създава напрежение, което не може да бъде избегнато. Наталия Гарина, магистър по психология и психотерапевт, разказа пред РБК-Украйна за това какви кризи възникват на различните етапи от взаимоотношенията и как те могат да бъдат преминати без паника и последствия.
Според експерта именно начинът, по който партньорите преминават през тези кризи, определя дали съюзът ще стане зрял – или постепенно ще се разпадне.
1-2 години брак – криза на адаптацията
Периодът на идеализация приключва, съпрузите се сблъскват с реалния живот, финансите, различните семейни сценарии.
„Конфликтите често изглеждат дребнави, но в действителност става въпрос за формиране на собствени правила на живот. Важно е не да превъзпитавате партньора си, а да стигнете до споразумение“, казва експертът.
3-4 години – криза на ролите и властта
Възниква въпросът: кой за какво отговаря, чия кариера е приоритетна, как се вземат решенията. Ако тези теми се премълчават, се появява контрол или пасивна агресия.
„Изходът е открито договаряне на отговорностите и границите“, съветва терапевтът.
5-6-годишна възраст – криза на претоварване
За много двойки това е период на раждане на дете или натрупана умора. Съпрузите отстъпват на заден план, интимността намалява. Двойката, нейните чувства и интимност трябва да бъдат защитени: времето заедно не е лукс, а необходимост.
7-8 години – криза на рутината
Стабилността без развитие създава усещане за празнота. Отношенията се нуждаят от обновяване чрез нови общи цели, а не от радикално разрушаване.
10-12 години – криза на емоционално изтощение
Животът преминава в режим на функциониране. Ако емоционалният контакт не се възстанови, двойката започва да живее като съжители.
15-20 години и след това – криза на преоценка и смисъл
Партньорите се променят, децата порастват и съюзът изисква нов формат на интимност.
„Кризите не разрушават семейството сами по себе си. Разрушава го нежеланието да се признае промяната и да се предоговорят споразуменията. Именно способността да преживееш тези етапи и да можеш да се приспособиш към новата реалност заедно е това, което отличава зрялата двойка от крехката“, обобщава Наталия Гарина.
