Снимка: от публични източници
Липсата на любов и внимание от страна на бащата в детството може да се отрази на отношенията на жената в зряла възраст и има 11 признака за това
Връзката на бащата с дъщеря му е една от най-важните връзки в нейния живот. Ако бащата не проявява топлина, грижа и внимание, това може да окаже негативно влияние върху отношенията и самочувствието ѝ в зряла възраст, пише Your tango.
В публикацията се отбелязва, че въпреки че жените преодоляват тези травми от детството като възрастни, които често са причина за ревност, тревожна привързаност и недоверие в по-късен етап от живота, това все още се заклеймява.
Въпреки че поведението изглежда различно при всеки и се проявява в тънки нюанси, има някои неща, които много жени смятат за нормални и които показват, че има „проблеми с бащата“.
Такива момичета са научени да поемат отговорност за тези трудности и често страдат от това в отношенията си, дори ако причината за проблема е отношението на бащата към тях в най-уязвимата възраст на детството.
11 признака, които показват проблеми
1. Прекомерно обясняване на действията ви
Психотерапевтът Кейти Джилис отбелязва, че необходимостта от прекомерно обяснение на действията в зряла възраст често се дължи на преживявания от детството. В ранна възраст на такива хора се е налагало да обясняват действията си, за да не си „навлекат неприятности“ или да не загубят условна любов.
Терапевтът добавя, че ако бащата е поставял нереалистични очаквания към дъщеря си или я е принуждавал да се съобразява с определени стандарти, които са я карали да се чувства неудобно, този навик да обяснява прекалено много действията си се е превърнал във втора природа.
2. Търсене на мъжко одобрение
Дори и в случаите на мъже, чиито съвети жената не се стреми да слуша, тя може да иска одобрение от тях. Това е естествено, ако жената е прекарала цялото си детство без вниманието и приемането на собствения си баща.
3. да търпи лошо отношение от страна на партньора
В публикацията се отбелязва, че възрастните често избират партньори, които приличат на техните родители. Поради тази причина жените, които трудно са получавали безусловната любов, от която се нуждаят, от своите родители, могат да толерират подобно поведение от страна на своите партньори от мъжки пол.
4. тревожна привързаност
Ако едно момиче е молило родителите си за любов като дете, вероятно страхът от отхвърляне или изоставяне остава в отношенията му и сега. Жената може да изпитва прекомерна привързаност към мъжете или дори съзависимост във връзката. Добавя се, че често тревожната привързаност идва от ниското самочувствие.
5. Омаловажаване на собствените нужди
Ако потребностите на дъщерята са били последното нещо, за което са мислили родителите, и детето се е чувствало притиснато да „доказва, че заслужава“ любовта на родителите си, вероятно желанието да угоди на другите е станало втора природа за него.
Такава жена иска да запази мира в семейството и да се чувства обичана, дори ако това означава да остави собствените си нужди на заден план.
6. Постоянно чувство на тревога
Режимът „бий се или бягай“ често се дължи на механизъм за оцеляване. Ако едно момиче през целия си живот постоянно е жадувало за внимание и любов, вероятно нервната му система е свикнала с тази несигурност.
Ето защо, се казва в статията, постоянното чувство на тревога, когато жената не може да се отпусне дори през нощта, може да е признак на емоционално потисничество.
7. Проблеми с доверието
Когато хората, на които детето би трябвало да разчита и да се доверява най-много, не го даряват с нежност, грижа или не задоволяват основните му нужди, това може да доведе до недоверие към света в зряла възраст.
8. Твърде независим
Терапевтът по взаимоотношения Ани Танасугарн споделя, че родителската роля в детството – когато детето е принудено да „порасне“ твърде бързо – често може да доведе до прекалена независимост в зряла възраст.
Ако човек очаква някой да му се притече на помощ, да го подкрепи или да го обича, това е така, защото като дете от него се е очаквало да прави всички тези неща сам за себе си и за семейството си.
9. Приравняване на любовта с борба или жертва
Макар че всяка връзка, независимо дали е интимна или семейна, изисква известна доза ангажираност, невинаги трябва да изглежда като „работа“ или задължение.
Дори ако едно дете се е борило за баланс, топлина и любов с родителите си, докато е растяло, това не означава, че отношенията му с хората трябва да продължат този цикъл. Любовта не трябва да се свързва с борба и жертви.
10. Постоянно усещане, че сте необходими
Желанието да се чувстваме важни за хората всъщност се корени в желанието да бъдем „незаменими“. Много хора, които са се борили с „родителски проблеми“ или с трудни взаимоотношения с родителите, докато са растяли, се страхуват да не бъдат отхвърлени или изоставени.
11. не знаят как да поискат помощ
Ако в детството искането на помощ е било невъзможно, особено ако родителите са очаквали от детето да бъде третият „родител“ или най-отговорният от братята и сестрите, то вероятно ще продължи да се бори с това и като възрастен.
