Светлана Пуля, невропсихолог в СМ-Клиника, разказва пред Gazeta.Ru кога това е вариант на нормата и кога е сигнал за тревога.
„Пътувате в метрото и изведнъж се улавяте, че през последните 20 минути мислено сте рецитирали реч на церемония по награждаване. Или си представяте как срещате бившия си – вече успял, отслабнал, в перфектна рокля. Или сте живели цял алтернативен живот, в който сте избрали друга професия, друг партньор, друга държава. Звучи ли ви познато? Тогава пред вас стои въпросът: творческо въображение ли е това, или нещо не е наред с главата ви?“ – каза специалистът.
Като невропсихолог тя успокои: фантазирането за алтернативен живот е нормално. Но има и нюанси.
Според нея мозъкът ни е машина за симулации. Той непрекъснато моделира възможни сценарии: какво ще стане, ако кажа това? Какво ще стане, ако направя нещо различно? Тази способност е помогнала на предците ни да оцелеят – можели сте да „проиграете“ опасна ситуация в главата си, без да рискувате живота си.
Префронталният кортекс, който отговаря за планирането, и хипокампусът, който съхранява спомените, работят в синхрон. Те взимат части от минали преживявания и ги сглобяват във възможно бъдеще. Или алтернативно настояще – този „втори живот“.
От невробиологична гледна точка границата между запомняне, планиране и фантазия е размита. Мозъкът използва едни и същи мрежи и за трите процеса.
Експертът подчертава, че фантазиите за алтернативен живот изпълняват няколко важни функции. Това е емоционално разтоварване: представяте ли си как казвате на шефа си всичко, което мислите за него? Напрежението е намаляло, а вие не сте загубили работата си. Мозъкът „изпуска парата“ по безопасен начин. Това е самопознание: това, за което фантазирате, е ключ към истинските ви желания. Непрекъснато си представяте себе си като художник? Може би в живота ви липсва творчество.
Това е репетиция: спортистите отдавна използват визуализацията – умствената тренировка активира същите области на мозъка, както и реалната тренировка. Визуализирайки успешно представяне, вие буквално подготвяте невронните връзки за него. Това е утеха: в трудни периоди фантазиите работят като психологически амортисьор и осигуряват отдих от реалността, която е временно непоносима.
Според нея обаче фантазиите се превръщат в проблем, когато започнат да пречат на реалния живот. Ако всеки ден прекарвате часове във фантазии и не можете да спрете, това е сигнал.
„Пречат ли фантазиите на работата, училището, взаимоотношенията? Отлагате ли нещата, за да „довършите“ поредния въображаем сценарий? Карат ли ви фантазиите да се чувствате по-зле, вместо по-добре? Реалността изглежда сива и безсмислена в сравнение с това, което е в главата ви? Не можете да спрете потока от фантазии, дори когато искате? Ако се разпознавате в тези точки, може би става дума за така нареченото неадаптивно сънуване. Това не е официална диагноза, но е явление, което се изучава активно и се нуждае от внимание“, обяснява Булет.
Прекомерното потапяне в алтернативната реалност често се свързва с тревожност – реалният живот изглежда непредсказуем и плашещ, докато във фантазиите всичко е под контрол; с неудовлетвореност – голяма разлика между това как човек иска да живее и как живее в действителност; с избягване – когато фантазиите се превръщат в начин да не се сблъскаш с болезнени емоции или нерешени проблеми; със самота – във въображаемия свят има взаимоотношения, приемане, интимност, всичко, което липсва в реалността.
Ако фантазиите са просто приятна характеристика на вътрешния ви свят, не е необходимо да правите нищо. Наслаждавайте се на въображението си, отбелязва експертът.
Ако усетите, че „вторият живот“ започва да измества първия, струва си да проследите отключващите фактори – в кои моменти „изпадате“ във фантазии: скука, стрес, конфликт.
„Разбирането на спусъка е първата стъпка към управлението на процеса. Важно е да се разгледа и съдържанието: това, за което фантазирате, е подсказка за това, което ви липсва в реалния живот, и може би е време да промените нещо не в главата си, а в реалността. Можете да добавите и заземяване – физическа активност, сетивни практики, осъзнатост, всичко, което връща вниманието ви към тялото и към настоящия момент. Ако фантазиите са станали натрапчиви или зад тях се крие тревожност, депресия, непреработени травми, психологът ще помогне да се разберат причините“, обобщава Булет.
