Според нея все повече пациенти изпитват безпокойство именно по отношение на тялото си и неговото състояние.
„Може да се получи така: в света има много несигурности, на които не мога да повлияя по никакъв начин, това предизвиква у мен общо напрежение, но тази тревожност не намира разрешение. Затова я насочвам там, където мога да направя нещо по въпроса – например към здравето си. Започват мислите: тази бенка вече меланом ли е, или все още не е? Имам бодежи в стомаха – това рак на червата ли е или още не?“ – обяснява специалистът.
Като пример тя посочи пациентка с паническо разстройство, която на дълбоко ниво била недоволна от брака си, но се притеснявала за сърцето си.
Психологът-психотерапевт Дмитрий Евстигнеев по-рано е казвал, че броят на случаите на панически атаки напоследък се е увеличил на фона на факта, че много хора са се научили правилно да назовават и диагностицират състоянието.
Според него хората са наричали това състояние „нервен срив“, „нервен инфаркт“ или „вегетативно-съдова дистония“ (диагноза, която не съществува в Международната класификация на болестите).
