Работата е публикувана в списание Science Advances.
Работата е ръководена от Yanlin Lv от Huazhong University of Science and Technology. Изследователите са анализирали данни от повече от 100 000 участници в базата данни на Биобанката на Обединеното кралство – мащабен проект, който включва генетична и медицинска информация за половин милион доброволци. Участниците са били проследявани в продължение на повече от 10 години, като редовно са събирани данни за храненето през предходните 24 часа.
На всеки участник е била определена оценка въз основа на това доколко диетата му съответства на една от петте признати „здравословни“ диети: Средиземноморска диета, Диета за намаляване на риска от диабет (с високо съдържание на фибри и ниско съдържание на захар), Диета DASH, Растителна диета и Алтернативен индекс за здравословно хранене (AHEI). Успоредно с това изследователите оценяват наличието на 19 генетични варианта, свързани с дълголетието.
По време на периода на проследяване 4314 участници умират. Като комбинирали данните за храненето, генетиката и смъртността, изследователите изчислили колко по-дълго би могъл да живее един 45-годишен човек, ако премине на по-здравословен хранителен режим, в сравнение с хората с най-малко балансирана диета.
Индексът AHEI показал най-изразения ефект: мъжете, които следвали този подход, можели да очакват да живеят средно 4,3 години допълнително, а жените – 3,2 години допълнително. Средиземноморската диета се свързва с добавяне на 2,2 години при мъжете и 2,3 години при жените.
Диетата за намаляване на риска от диабет даваше добавяне на 3 години при мъжете и 1,7 години при жените. Диетата на растителна основа е дала съответно 2,1 и 1,9 години. Диетата DASH е свързана с увеличаване на продължителността на живота с 1,9 години при мъжете и 1,8 години при жените.
Авторите подчертават, че положителният ефект е наблюдаван независимо от генетичното предразположение към дълголетие. С други думи, дори при „неидеални“ гени здравословното хранене остава значим фактор.
Най-ясно изразена връзка с увеличеното дълголетие показали пълнозърнестите продукти, плодовете и зеленчуците. Това бяха храните, които най-често се срещаха в диетите на участниците с най-добра преживяемост.
