Забелязвали ли сте, че щом издадете с устните си звук „пси-пси-пси“, на прага ви мигновено се появява котка, дори да е била в друга стая?
Този звук действа безотказно на почти всички котки и зад него не стои просто навик, а сложна акустична и невробиологична реакция, вградена в котешкия мозък на дълбоко ниво, твърди кореспондентът на .
Тайната е в честотния диапазон. Звукът „ps-pss-pss-pss“ съдържа високочестотни компоненти, които попадат напълно в диапазона, който котките използват за общуване.
Снимка:
Котките майки издават подобни високочестотни звуци, когато подканват котенцата. Възрастните котки използват високи звуци, за да изразят дружелюбност и да привлекат внимание.
Това е един вид универсален котешки „сигнал за събиране“. Втората причина е сходството със звуците на плячката.
Мишките, птиците и други дребни животни издават високочестотни писъци и шумолене, на които котките са генетично програмирани да реагират. Звукът „ps-p-s-s-s-s-s-s“ имитира тези естествени сигнали за плячка, като активира ловния инстинкт.
Котката не мисли, че това е мишка, но мозъкът ѝ получава сигнала: „Внимание, потенциален обект на интерес!“. Третата причина е асоциативното обучение.
Повечето стопани използват този звук, когато искат да насърчат котката да яде или просто да общува с нея. С течение на времето котката формира силна асоциация: „ps-p-s-s-s-s-s-s“ = вниманието на стопанина = нещо добро.
Това е класически условен рефлекс, който се подсилва чрез многократно повторение. Интересно е, че котките реагират различно на този звук в зависимост от контекста и интонацията.
Ако викате ласкаво, котката ще дойде с отпусната опашка. Ако в гласа ви има напрежение, тя може да стане предпазлива. Котките много добре разпознават емоционалното оцветяване на звука, дори ако той е само съскане през зъби.
Някои изследователи предполагат, че звукът „ps-pss-pss-pss“ работи, защото не звучи като човешка реч. Котките, които живеят с нас, са свикнали да игнорират голяма част от нашия словесен шум като неуместен.
Но този звук се откроява, не звучи като нормалните разговори и затова привлича вниманието. Различните култури имат свои варианти на викането на котките: в англоговорящите страни това е „kitty, kitty, kitty“, във Франция „minu-minu“, в Япония „shu-shu-shu-shu“.
Но всички те имат общ принцип: високи тонове и съскащи съгласни, които са възможно най-близки до естествения език на котките и мишките. Така че следващия път, когато повикате котката си с този вълшебен звук, знайте, че й говорите на език, който тя разбира инстинктивно, на езика на майка си, на плячката и на древната връзка между човека и котката, която датира от хиляди години.
А фактът, че тя идва, е най-доброто доказателство, че този древен канал за комуникация все още работи безотказно.
Прочетете също
- Защо кучето се търкаля, преди да легне: навигация, безопасност и древен ритуал
- Защо котките обичат картонени кутии: подслон, филц и щит срещу тревожност
