Според експерта първото нещо, на което трябва да обърнете внимание, е касовата бележка, която се издава при приемането на дрехата. Именно разписката е договорът с химическото чистене и гаранцията за правата на потребителя. Преди да подпишете разписката, трябва да се запознаете подробно с нейното съдържание. Всяка незабелязана фраза може да доведе до отказ за изплащане на обезщетение за повредената стока.
„Разписката за получаване на вещта трябва да е надлежна. Освен общата информация за потребителя, доставчика на услугата, цената и вида на услугата, разписката включва процента на износване на вещта, а понякога и цената на вещта. Важно е да се уверите, че процентът на износване и цената на вещта не са силно занижени, в противен случай това няма да е в полза на потребителя. Ако потребителят не е съгласен с посочената оценка, той има право да настоява за обективна оценка на процента на износване на вещта и нейната цена“, коментира Глазкова.
В касовата бележка следва да се посочи и видът на третиране съгласно символите за грижа, които се поставят в маркировъчната лента на стоката, условията за изпълнение на поръчката и най-важното – указание за наличието на специални свойства на стоката, които могат да доведат до нейното пълно или частично повреждане и евентуална проява на скрити производствени дефекти, допълва юристът. Например, ако в касовата бележка е посочено, че боята на пухеното яке е нестабилна и може да се полира след почистване, то подписвайки се под това и предавайки продукта на химическото чистене, в случай на такъв случай химическото чистене се освобождава от отговорност. Ако обаче потребителят е получил например пухено яке със сбита подплата, загуба на търговска годност, белезникави петна или с дупка, петна, ивици, тогава химическото чистене е предоставило некачествена услуга.
Експертът подчертава, че не е необичайно химическото чистене да твърди, че служителят не е могъл да открие „специалните свойства“, които са причинили повредата. В този случай химическото чистене веднага се сблъсква с контравъпрос: дали служителят в момента на приемането е извършил всички предписани мерки за проверка (тест за устойчивост на багрила и други). Ако това не е така, такова приемане не може да се счита за правилно. И позоваването на чл. 35, ал. 3 от Закона за защита на правата на потребителите за освобождаване на химическото чистене от отговорност в този случай няма да свърши работа.
Ако потребителят открие производствени недостатъци при приемането на вещта, за които не е бил предупреден писмено, е необходимо да състави двустранен акт, в който да посочи всички установени недостатъци на вещта, съветва Глазкова. Ако химическото чистене откаже да подпише такъв акт, е необходимо да се изпрати рекламация до химическото чистене с описание на състоянието на вещта към момента на предаването ѝ на химическото чистене, като се посочат всички дефекти, извършената работа и се претендира за пълно обезщетение за вредите, а не само за разходите за почистване. В случай на пълна или частична повреда на стоката, на потребителя се гарантира обезщетение в размер на два пъти стойността на стоката, която е била предадена на химическото чистене (клаузи 1 и 2 от член 35 от Закона за защита на правата на потребителите).
„Цената на вещта може да се потвърди с касови бележки, ако са се запазили, или да се получи становище за средната пазарна стойност на продукта в организацията, извършваща оценката. Цената, включваща изхабяването, се посочва и в разписката, когато химическото чистене приема вещта. Ако делото стигне до съда и химическото чистене оспори цената на стоката, съдът може да назначи съдебна стокова експертиза, която да установи стойността на повредената стока. Също така потребителят има право да предяви иск за обезщетение за разходите за почистване, обезщетение за морални вреди, глоба за доброволно неизпълнение на изискванията на потребителя и за направените съдебни разноски“, обобщава адвокатът.
