Какво е самота
Самотата е един от най-актуалните проблеми на съвременния човек: вече е обичайно да се говори за „епидемия от самота“, а в някои страни проблемът е издигнат на държавно ниво. Според изследвания 43% от възрастните в Русия изпитват самота, като жените я изпитват по-често от мъжете.
Интернет и социалните мрежи предоставят възможност винаги да бъдеш във връзка и да поддържаш комуникация, но често не покриват човешката потребност от дълбоки и близки взаимоотношения, в които да чувстваш, че те виждат. Често общуването в интернет е повърхностно, тясно специализирано, липсва емоционална реакция и ангажираност, което не позволява да се почувства близост и връзка с другите хора.
Освен това активното използване на социалните мрежи намалява общуването на живо, което в крайна сметка може да доведе до самоизолация и невъзможност за задоволяване на социалните потребности. Изследователите характеризират самотата като комплексно емоционално състояние, което се свързва с усещането за липса на връзка и подкрепа от страна на други хора. Тя се дължи най-вече на негативни преживявания. Често самотата се дължи на потребността от контакт с друг човек и невъзможността тя да бъде задоволена.
В това състояние човек може да изпитва тежки чувства: копнеж, апатия, чувство за ненужност, гняв, безсмисленост на съществуването, отчаяние, депресия. Освен това различни изследвания потвърждават отрицателното въздействие на самотата не само върху психологическото, но и върху физическото здраве на човека.
Какво води до факта, че самотата се преживява особено тежко
При определени условия преживяването на самотата може да бъде особено трудно.
Убеждението „Аз съм самотен, значи нещо не е наред с мен“
Подобно убеждение може да засили чувството на срам и неудобство от себе си и да насърчи самокритиката. Истината обаче е, че много хора могат да изпитват самота от време на време. В края на краищата взаимоотношенията с други хора включват близост и дистанция – невъзможно е човек да бъде винаги в контакт с даден човек, необходимо е редуване на тези периоди.
Минали преживявания на самота
Ако човек често се е чувствал самотен и нежелан в детството си, този опит може да „подхрани“ и засили чувството за самота в зряла възраст, правейки го особено болезнено. Въпреки по-големите ресурси и възможности за справяне с чувствата си, човекът изпада в минали спомени и се оказва беззащитен, както в детството. Ето защо работата с тези преживявания в психотерапията, осмислянето им и споделянето на миналото с настоящето може да помогне на човека да се справи с периодите на самота по по-спокоен начин.
Ценностна система
Когато човек посвещава много време на работата и не му остава време за обикновено човешко общуване, за развитие на взаимоотношения с други хора, той може да се сблъска със самота по време на почивките от професионалните дейности. Както пишат изследователите, фокусирането върху професионалните постижения, престижа и притежаването на различни облаги често води до това, че цената им е невъзможността да се изградят близки отношения с други хора.
Фиксиране на отношенията
От друга страна, когато целият живот на човек се върти около взаимоотношенията, той сякаш няма собствен живот, освен този с хората. Той има слаба представа за това кой е, какво харесва и какво е интересно за него. В този случай усещането за самота може да бъде доста силно, тъй като човекът се сблъсква с празнота и липса на отговори на въпросите: „с какво искам да запълня живота си, какво е важно за мен?“.
Самотата има и своите предимства
Въпреки това има изследователи, които смятат, че самотата е полезно преживяване и неизбежна и необходима част от човешкото съществуване. От гледна точка на екзистенциалистите човекът е изначално самотен, тъй като идва на този свят сам и го напуска в собствената си „компания“, така че самотата или, с други думи, изолацията е даденост на човека, с която той трябва да се научи да живее.
В хуманистичните направления самотата се смята за важно преживяване, благодарение на което човек може да опознае по-добре себе си, да се срещне със своето „аз“, без което развитието и израстването са невъзможни
В повечето случаи такава самота се нарича уединение, при което човек прави пауза във външните дейности и общуването, върши вътрешна работа, размишлявайки върху своя опит и живота като цяло. Но най-често става дума за временен период на самота, който може да бъде благоприятна почва за лични промени и интересни открития за самия себе си.
Какво може да ви помогне да се справите със самотата
1. да се отнасяте към самотата като към даденост в живота
Ако гледаме на самотата като на неизбежна част от живота, оттук и необходимостта да я понасяме, осъзнавайки, че всеки се сблъсква с нея. Ървин Ялом в книгата си „Екзистенциална психотерапия“ пише, че докато растем, започваме да отделяме къде са нашите собствени и чуждите граници, разчитаме на себе си, ставаме независими и се отделяме от близките си, а цената „за отделянето и израстването е изолацията“. Израстването неизбежно ни сблъсква с екзистенциалната изолация, която изисква смирение и приемане.
2. Състрадание към себе си
При самотата човек може да изпитва тъга и копнеж и е важно да се подкрепи в тези моменти, да намери думи и начини за утеха, които да му помогнат да се справи с чувствата си. Състраданието към себе си, топлината и грижата в този момент ще позволят да се преживеят тези периоди не толкова болезнено.
3 Научени уроци
Уединението е време за размисъл и развитие. Съвременният живот често прилича на надпревара, в която сякаш няма как да спреш, затова можем да използваме моментите на усамотение, за да разберем по-добре себе си, да се самоопределим и да помислим за живота си като цяло. Това е ценно време, когато, оставени сами на себе си, можем да си зададем важни въпроси и да потърсим отговори.
4. Внимание към вътрешния свят
Разпространено е и мнението, че богатият вътрешен свят може да ни помогне да преодолеем самотата. Притежавайки го, човек може по-лесно да възприема самотата и дори да я търси за себепознание и изследване на света.
5. Обсъждане на преживяванията с близките
Когато човек говори за чувствата си и срещне разбиране, има някой друг, който споделя преживяванията му и го вижда, се осъществява истинска среща, което означава, че в този момент самотата отстъпва и се заменя с чувството за близост и приемане, което е важно за всеки от нас. Като разказваме на някого за самотата си, ние преставаме да бъдем самотни.
Ако забележите, че самотата е постоянна и болезнена, имате лоши мисли за себе си, важно е да не оставате сами с това и да потърсите помощ от специалисти.
