Искрено сме озадачени, когато приятелка се връща за стотен път при мъж, който я обезценява.
Или когато интелигентен, успял приятел търпи студена и вечно недоволна жена до себе си, съобщава кореспондентът на .
Психологът Петър Галигабаров го обяснява просто: при избора на партньор ние по-често се ръководим не от разума, а от скриптовете, заложени в детството.
Снимка: Pixabay
Схемата-терапия на Джефри Йънг я описва по следния начин: ако детето е израснало с емоционално студена майка, в зряла възраст то несъзнателно ще търси такива партньори или ще стане също толкова дистанцирано.
Същото нещо работи и при травмите. Хората, израснали в среда на емоционално или физическо насилие, са магнетично привлечени от партньори, които злоупотребяват с тях, или самите те стават насилници.
Това не е мистично или „лоша карма“. Мозъкът просто върви по утъпкания път: той избира познатото, дори ако това познато наранява.
Едно скорошно проучване, в което участват близо седем хиляди души от 50 държави, установява още по-любопитно нещо. Двойките, които са се запознали онлайн, са имали средно по-ниска удовлетвореност от връзката, отколкото тези, които са се запознали в реалния живот.
Изследователите отдават това на факта, че офлайн запознанствата по-често обединяват хора със сходен социален статус и образование . Освен това онлайн пространството постепенно се превръща във витрина за случайни връзки, а не за дълбоки чувства.
Но означава ли това, че приложенията за запознанства са зло? Съвсем не. Просто е важно да осъзнаем, че колкото по-бързо търсим „единствения“, разглеждайки профили като продукти в онлайн магазин, толкова повече рискуваме да попаднем в капана на собствените си прогнози.Завършваме образа за минута, а след това ни отнема години, за да осъзнаем: до нас не е истински човек, а нашата фантазия за него. Психолозите са убедени, че в любовта не става дума за магическа среща на принц, предопределен от съдбата, а за съзнателен избор и готовност за работа с реален, неидеален човек.
Именно тук се крие основният парадокс. Искаме да бъдем обичани безусловно, но сами избираме партньорите си, проверявайки вътрешния си въпросник от точки „трябва“ и „трябва“.
Този въпросник е съставен не от нас, а от житейския ни опит, родителските нагласи и травми. Докато не осъзнаем съдържанието му, ще продължаваме да стъпваме на една и съща градинка.
Изход има и той не е в това да обвиняваме родителите или да проклинаме бившите. Достатъчно е да започнете да си задавате въпроси: Защо ме привличат такива хора? Какво чувствам около тях?
Веднага щом човек разбере своята „схема“ и работи по нея, той спира да привлича разрушителни връзки. Тогава и само тогава има шанс да види истински партньор, а не калъп от спомените от детството.
Важно е да се помни: няма идеални хора, колкото и да ни се иска . Но има хора, чиито „хлебарки“ могат да се разбират с нашите.
А ако си купите апартамент, оценявате го обективно, забелязвате ли мухъл и пукнатини в основите? Същото е и с взаимоотношенията .
Илюзията за любовта се разрушава именно от реалността. Някои се плашат от първите пукнатини и бягат, а други остават – не защото не виждат недостатъците, а защото са готови да ги приемат.
Ето в какво се състои израстването в една връзка. Да спреш да търсиш идеала и да започнеш да градиш нещо истинско с този, който вече е там.
Прочетете също
- Какво се случва с ценностите на съпрузите след раждането на дете: как да оцелеем в тази криза
- Как доверието в партньора лекува по-добре от всякакви думи: защо то е по-важно от перфектната комуникация
