Нещо повече, именно тази нагласа предсказва по-ниска удовлетвореност с течение на времето, а не обратното. Работата е публикувана в списание „Поведенчески науки“.
Феноменът танг пинг възниква в Китай като форма на пасивно отхвърляне на ожесточената конкуренция, надпреварата в кариерата и материалните амбиции. Хората с тази позиция са склонни да се ограничават до минимални нужди, като отказват да се борят за повишение, жилище или статус на всяка цена.
Буквално изразът означава „да лежиш по гръб, да не правиш нищо и да не реагираш на нищо“.
Движението е реакция на рециклирането, високите цени на жилищата, икономическото неравенство и културата „996“ (работа от 9 до 21 ч. шест дни в седмицата). Привържениците на танг пинг говорят за прегаряне и липса на осезаема възвръщаемост от прекомерните усилия.
Хуанхуа Лу и нейните колеги решават да проверят как подкрепата за „лежането на равно“ е свързана със субективното благополучие. В първото проучване участват 960 студенти от Пекин (на средна възраст около 20 години). Някои от тях учели в престижен университет, други – в обикновен колеж. Участниците попълнили скалата за склонност към танг пинг и въпросника за удовлетвореност от живота.
Резултатите показват, че по-голямата подкрепа за „лежерния“ начин на живот е свързана с по-ниска удовлетвореност от живота – дори когато се коригира спрямо пола, възрастта и социално-икономическия статус. Жените са били средно по-склонни да подкрепят тази нагласа, както и студентите от по-малко престижен университет.
При второто проучване 109 студенти решават едни и същи тестове два пъти с разлика от един месец. Анализите показват, че първоначалната подкрепа за танг пинг предсказва по-ниска удовлетвореност от живота след един месец. В същото време първоначалното ниво на удовлетвореност не предсказвало повишаване на нагласата „лежи“.
Авторите заключават, че отказът от стремежи може да действа като краткосрочен механизъм за намаляване на натиска, но в дългосрочен план е свързан с по-лошо психологическо функциониране.
