Снимка: от отворени източници
Думите ви формират мислите ви. Мислите формират избора. Изборите формират живота
Повечето хора не осъзнават, че ежедневно саботират собствения си успех. Психолозите предупреждават, че определени фрази и навици създават в мозъка нагласи за неуспех. Ние ги повтаряме автоматично, без да осъзнаваме последствията. Как фразите и навиците ни програмират за провал и как да се отървем от тях, разказва РБК-Украйна.
Как работи самопрограмирането
Мозъкът ни не прави разлика между реалността и това, което си казваме. Когато повтаряте определена фраза, мозъкът ви я приема като инструкция и подсъзнателно приспособява поведението ви към това твърдение.
Изследванията показват, че хората, които редовно използват негативно саморазправяне, имат 40% по-нисък процент на постигане на цели. Това е последица от несъзнателното програмиране.
6 фрази, които съсипват живота ви
„Никога не успявам.“
Защо е опасно. Тази фраза затваря всички възможности за промяна. Мозъкът започва да търси потвърждение на това твърдение и игнорира успехите.
Какво се случва:
- мотивацията да опитате отново е блокирана;
- формира се научена безпомощност;
- самооценката намалява;
- страх от нови преживявания.
Как да се препрограмираме. Заменете с „Все още не съм успял, но се уча“. Това дава на мозъка сигнал, че процесът продължава, а не завършва с неуспех.
„Не заслужавам това.“
Защо е опасно. Психолозите го наричат синдром на самозванеца. Човек подсъзнателно саботира постиженията си, защото „няма право“ да успее.
Какво се случва:
- Отказ от възможност;
- занижени цени на услугите им;
- игнориране на комплименти и похвали;
- постоянно чувство за вина за успеха.
Проучване установява, че 70 % от успелите хора са чувствали поне веднъж, че „не заслужават“ позицията си. Разликата е, че те не са позволили на това чувство да определя решенията им.
„Винаги съм такъв/такава.“
Защо е опасно. Думата „винаги“ прави характеристиката постоянна. Когато казвате „аз винаги“, мозъкът ви автоматично повтаря това поведение, защото то е станало част от вашата идентичност.
Примери:
- „Винаги закъснявам.“
- „Винаги забравям всичко.“
- „Винаги се провалям на интервюта за работа.“
Как да го поправим: Заменете с „Напоследък забелязвам, че…“ Така проблемът се превръща във временен, а не в постоянен навик.
„Нямам късмет.“
Защо е опасно. Тази фраза ви освобождава от отговорност и прехвърля всичко на съдбата. Психолозите я наричат външен локус на контрол.
Какво се случва:
- загуба на самочувствие;
- пасивна позиция в живота;
- отказ от планиране;
- да очаквате някой/нящо да реши вместо вас.
Изследванията потвърждават, че хората с вътрешен локус на контрол (вяра в собствените си способности) печелят с 25-30% повече и имат по-добри здравословни показатели.
„Ще опитам.“
Защо е опасно. Звучи невинно, но това е най-слабата форма на обвързване. Психологът Сюзън Джефърс я нарича „предварително уговорено извинение за провал“.
Разликата:
- „Ще опитам“ – имам резервен план;
- „Ще се справя“ – поемам отговорност.
Експеримент. Изследователите поискали от две групи да изпълнят трудна задача. На първата било казано да „опита“, а на втората – да „го направи“. Втората група се справила с 34% по-добре.
„По-лесно/по-безопасно е.“
Защо е опасно. Това е фраза на страха, маскирана като рационално решение. Всеки път, когато избирате „по-лесно“, мозъкът ви подсилва невронната връзка „риск = опасност“.
Какво можете да загубите:
- възможности за растеж;
- нови умения и опит;
- увеличаване на доходите;
- интересни познанства.
Правило: Ако вземете решение единствено поради страх (а не поради реална оценка на риска), вие се програмирате за застой.
Допълнителни навици, чрез които се обезценявате
Сравняване на себе си с другите
Социалните медии задълбочиха този проблем. Когато постоянно сравнявате живота си с „видеоклиповете“ на други хора, мозъкът ви прави извод: „Аз не съм достатъчно добър.“
Ограничете времето си в социалните медии или променете фокуса си – гледайте съдържание за вдъхновение, а не за сравнение.
Отлагане „за по-късно“
Всяка фраза „ще го направя утре“ тренира мозъка ви да игнорира важните неща. Отлагането не е мързел, а страх от провал или перфекционизъм.
Игнориране на успехите
Ако отписвате постиженията си като „случайни“ или „късметлийски“, мозъкът ви не ги регистрира като ваши заслуги. Поради това не се изгражда увереност в себе си.
Как да се препрограмирате за успех
Замяна на фрази в главата ви
В продължение на една седмица записвайте всички фрази, които казвате за себе си. Подчертайте негативните нагласи и ги сменете с неутрални или позитивни.
Правилото „досега“
Добавяйте думите „засега“ към отрицателни твърдения:
- „Не знам как да“ – „Все още не знам как да го направя“
- „Не съм добър в това“ – „Все още не съм добър в това“.
Тази проста дума променя възприятието от постоянно състояние към временен процес.
Водене на дневник на успехите
Ежедневно записвайте по 3 неща, които са успешни. Дори и малките неща. Това тренира мозъка ви да забелязва положителните неща и да записва постиженията ви.
Практикуване на самоподкрепа
Говорете със себе си така, както бихте говорили с приятел. Ако не бихте казали на друг човек „ти си неудачник“, не го казвайте и на себе си.
Физическа промяна на състоянието
Изследванията показват, че промяната на позата влияе на мислите. Когато седите прегърбени, мозъкът ви генерира повече негативни мисли. Изправянето на раменете автоматично променя вътрешния ви диалог.
Ние програмираме себе си всеки ден – съзнателно или не. Разликата между успешните хора и останалите не е в таланта или късмета. Разликата е в това, че те са осъзнали вътрешния си диалог и са го променили.
Думите ви формират мислите ви. Мислите формират избора. Изборите формират живота. Започнете с думите си и животът ви ще започне да се променя.
Коментари:
