До този извод стигат изследователи от Института за невроизображения и информатика към Медицинското училище „Кек“ към Университета на Южна Калифорния. Работата е публикувана в списанието Alzheimer’s.
В изследването са участвали възрастни хора със и без когнитивни нарушения. Изследователите са установили, че простите неинвазивни измервания на мозъчния кръвоток и кислородното насищане на тъканите са свързани с ключови признаци на болестта на Алцхаймер – натрупване на амилоидни плаки и намаляване на обема на хипокампуса – областта на мозъка, отговорна за паметта.
„Амилоидният и тау-протеинът често се считат за основните фактори при болестта на Алцхаймер, но кръвоснабдяването и доставката на кислород също са от решаващо значение“, казва Амарилис Цикня, водещ автор на статията. Според нея се наблюдават и по-благоприятни показатели за структурата и биохимията на мозъка, когато съдовата система на мозъка функционира по-„здравословно“.
Изследователите са използвали два безболезнени метода за оценка на съдовата функция. Транскраниалният доплер е използван за измерване на скоростта на кръвния поток в големите мозъчни артерии, а близката инфрачервена спектроскопия – за оценка на ефективността на доставката на кислород до кората на главния мозък. След това с помощта на математическо моделиране тези данни бяха комбинирани в интегрални показатели за мозъчно-съдовата функция – способността на мозъка да адаптира кръвоснабдяването си към промените в налягането и нивата на въглероден диоксид.
Участниците, чиито съдови индекси се доближавали до стойностите на когнитивно здрави лица, имали по-ниски нива на амилоид и по-голям обем на хипокампа. За разлика от тях, хората с леки когнитивни нарушения или деменция са имали значително по-лоша съдова функция.
„Тези показатели отразяват важни аспекти на здравето на мозъка и са в съответствие с данните от магнитно-резонансната томография и PET, които обикновено се използват за оценка на риска от болестта на Алцхаймер“, подчертава съавторът на изследването Мередит Браски.
Констатациите засилват хипотезата, че съдовите аномалии са важна част от патологичния процес при болестта на Алцхаймер и могат да се проявят още в ранните етапи.
Тъй като използваните методи са по-евтини и по-прости от ЯМР и ПЕТ, те потенциално биха могли да се използват за по-широк скрининг. Сега изследователите продължават дългосрочното проследяване, за да видят дали промените в съдовите параметри могат да предскажат по-нататъшно влошаване на паметта и когнитивните способности.
