За това предупреждава бразилският оториноларинголог Рената Мори. Експертът е цитиран от Terra.
Според лекарката по време на сън организмът трябва да забави физиологичните процеси и да премине в режим на възстановяване. Когато обаче дишането е нарушено, мозъкът възприема липсата на въздух като потенциална заплаха и поддържа състояние на повишена бдителност. Поради това човек не може да се потопи напълно в дълбоките етапи на съня, дори ако външно спи цяла нощ. В резултат на това почивката е повърхностна и не носи усещане за възстановяване.
Мори отбелязва, че причините за нарушенията на нощното дишане могат да бъдат няколко. Една от тях е изкривената преграда – анатомична особеност, която затруднява преминаването на въздуха през носа.
Алергичният ринит, съпроводен с подуване на лигавицата и запушване на носа, също остава често срещан проблем. Хроничният синузит, при който параназалните синуси са възпалени, също може да влоши вентилацията на дихателните пътища.
Отделно от това специалистът открои хъркането и обструктивната сънна апнея – състояние, при което се наблюдават краткотрайни спирания на дишането по време на сън. Такива епизоди могат да се случват десетки пъти на нощ, като нарушават режима на съня и увеличават риска от сърдечносъдови усложнения. При децата и някои възрастни проблемът може да е в увеличените аденоиди и сливици, които механично блокират дихателните пътища.
Лекарят съветва да се обърне внимание на симптоми като сухота в устата сутрин, сънливост през деня, чести нощни събуждания и усещане за неспокоен сън. Ако тези симптоми се появят, тя препоръчва да се обърнете към специалист за диагностика и лечение.
