Котката в къщата се превръща в инструмент за психологическа саморегулация на собственика. Наблюдавайки поведението на животното, човек подсъзнателно се научава да изгражда здравословни лични граници. За това разказва пред РИАМО психологът Алена Иванова.
Специалистката обясни, че котката изисква уважение към личното си пространство. Животното позволява на човек да контактува със себе си само в онези моменти, когато то самото има нужда от това. Това поведение ясно демонстрира на собствениците принципа на психологическото съгласие и здравословната автономност.
„Терапевтичните ефекти от взаимодействието с тези животни имат строга неврофизиологична основа. Когато галим котка, мозъкът активно произвежда окситоцин – хормонът на привързаността и доверието, докато нивото на кортизола – хормонът на стреса, рязко намалява“, подчертава психологът.
Тя добави, че мъркането на котката се случва в честотен диапазон от 20 до 150 херца. Такъв диапазон е признат от медиците като оптимален фон за овладяване на тревожността и понижаване на кръвното налягане.
Освен това за тези, които страдат от самота, депресия или емоционално прегаряне, котката се превръща в безопасен обект за изливане на обич и формиране на стабилна привързаност. В същото време човек не се страхува от отхвърляне или осъждане.
Психологът също така обяснява, че грижата за домашен любимец е заземяваща. Необходимостта да се грижиш за котката и да играеш с нея формира твърда рамка на ежедневието, която подкрепя психиката по време на житейски кризи и отвлича вниманието от натрапчиви мисли.
