В социалните мрежи все по-често се среща „рецепта за успех“: ставане в 5 ч. сутринта, студен душ, джогинг на разсъмване и планиране на деня. Смята се, че именно така живеят високоефективните хора. Изследванията обаче показват, че няма универсална полза от ранното ставане – много зависи от биологичните ритми на човека. The Conversation съобщава.
Ключовото понятие тук е хронотип. То отразява по кое време на деня човек естествено се чувства бодър или сънлив. Генетиката играе важна роля: проучванията показват, че склонността да бъдем чучулиги или сови се предава отчасти по наследство. Освен това хронотипът се променя с възрастта: тийнейджърите са по-склонни да заспиват по-късно, а по-възрастните хора са по-склонни да се събуждат по-рано.
„Свраките“ лесно стават рано и се чувстват бодри сутрин. „Совите“ са по-активни вечер и през нощта. Повечето хора са някъде по средата.
Проучванията все пак показват, че хората от сутрешния тип са по-склонни да постигат по-добри академични резултати, по-рядко злоупотребяват с алкохол и никотин и по-често спортуват. В същото време „совите“ са средно по-склонни да съобщават за прегаряне и влошено благосъстояние.
Учените обаче обясняват това не с вроденото предимство на „чучулигите“, а с особеностите на социалната среда. Съвременната работа и обучение са организирани около ранното начало. Когато биологичните ритми съвпадат със социалните графици, е по-лесно да се поддържа продуктивност. В противен случай се наблюдава хронично разминаване – така нареченият „социален джетлаг“.
Социалният джетлаг се свързва с недостиг на сън, умора и повишен стрес. Той се свързва и с по-висок риск от диабет, хипертония и затлъстяване. При „совите“ принудителното ранно ставане може да задълбочи това несъответствие, което води до намалена концентрация и по-лошо настроение.
Опитите за рязко преминаване към ранно ставане понякога имат краткосрочен ефект за сметка на мотивацията и новостта. Но хронотипът е трудно да се промени: той се определя от циркадните ритми и генетиката. С течение на времето биологичното несъответствие става все по-забележимо.
Експертите съветват първо да определите собствения си хронотип. За целта е полезно да се води дневник на съня през делничните и почивните дни, за да се проследяват енергийните нива и естественото време на събуждане. Ако заспиването отнема по-малко от 30 минути, избраното време вероятно е подходящо. Ако отнема повече от час, може да не е в съответствие с вътрешния ви часовник.
Възможни са малки промени: сутрешната светлина и ограничаването на екраните вечер могат да помогнат. Основният извод на учените обаче е следният: продуктивността зависи не от времето на ставане, а от съвпадението на режима на деня с биологичните особености на организма. Именно съобразяването с вътрешните ритми, а не ставането в 5 часа сутринта, дава устойчиви резултати.
