До този извод са стигнали изследователи от Университета в Хонконг. Резултатите са публикувани в списание BMJ Open Diabetes Research & Care.
Учените са използвали данни от Националното изследване на здравето и храненето в САЩ (NHANES) за периода 2009-2023 г. Те са включили в анализа 23 475 души на възраст от 20 до 80 години. Продължителността на съня е сравнена с eGDR – изчислен показател за инсулиновата чувствителност. Колкото по-ниска е eGDR, толкова по-висок е рискът от инсулинова резистентност.
Инсулиновата резистентност се счита за един от основните предшественици на диабет тип 2, но наличието ѝ не означава непременно развитие на заболяването.
При навременна корекция на начина на живот състоянието може да се задържи дълго време, без да прогресира.
Анализът разкри U-образна зависимост между съня и метаболитното здраве. Най-благоприятни стойности на eGDR са наблюдавани при хора, които са спали средно около 7 часа и 18 минути. При лишаване от сън повишаването му се свързвало с подобряване на глюкозния метаболизъм.
За разлика от това обаче, когато тази продължителност е била надхвърлена, допълнителният сън е бил свързан с повишен риск от увреждане – особено при жените и хората на възраст 40-59 години.
Отделно от това изследователите оценяват въздействието на „спането“ през уикендите. При хората, които са недоспали през делничните дни, допълнителният един до два часа сън през уикенда е бил свързан с по-благоприятни метаболитни показатели. Но ако човек вече спи достатъчно или по-дълго от оптималното, повече от два допълнителни часа сън са свързани с по-лош глюкозен метаболизъм.
Авторите подчертават, че резултатите се основават на данни от наблюдения и не доказват пряка причинно-следствена връзка, но посочват значението на балансирания график на съня за превенция на метаболитните нарушения.
