Оказало се, че ключова роля играе способността му да отпуска и разширява кръвоносните съдове. Изследването е проведено от специалисти от Университета на Ватерло. Работата е публикувана в списанието Mathematical Biosciences (MB).
Високото кръвно налягане, или хипертонията, засяга повече от един милиард души по света и е една от водещите причини за сърдечносъдови заболявания и инсулт. Отдавна е известно, че при жените преди менопауза вероятността да развият хипертония е по-малка, отколкото при мъжете или жените след менопауза. Учените отдават този ефект на действието на естрогена, но механизмът на защитния му ефект дълго време оставаше неясен.
За да разберат това, изследователите използвали математически модел, описващ работата на сърдечносъдовата система и бъбреците.
Този модел им позволява поотделно да „включват“ различни биологични ефекти и да наблюдават как всеки от тях влияе на кръвното налягане.
Според Анита Лейтън, професор по приложна математика, която е ръководител на работата, естрогенът влияе на много процеси в организма – от начина, по който реагират кръвоносните съдове, до начина, по който бъбреците регулират нивата на течностите. Моделирането обаче показва, че най-важният фактор е способността на хормона да предизвиква вазодилатация – разширяване на кръвоносните съдове.
„Естрогенът често се разглежда само в контекста на репродуктивното здраве, но всъщност той играе много по-широка роля в работата на организма. Той влияе върху начина, по който реагират кръвоносните съдове, върху начина, по който бъбреците регулират течностите, и върху взаимодействието между различните системи на тялото“, обяснява Лейтън.
Разширяването на кръвоносните съдове улеснява притока на кръв и спомага за поддържането на нормално кръвно налягане. Именно този ефект моделът показа, че е от решаващо значение за предпазването на жените от хипертония преди менопаузата.
Моделът, разработен от изследователите, се основава на лабораторни данни и им позволява да възпроизведат с висока точност процесите, протичащи в организма. Той дава възможност на учените да тестват различни сценарии, което е невъзможно да се направи при експерименти с участието на хора.
Освен това моделирането позволява да се сравни ефективността на различни лекарства за лечение на хипертония. Резултатите показват, че ангиотензин рецепторните блокери – лекарства, които предотвратяват свиването на кръвоносните съдове – могат да бъдат по-ефективни при жените. Според изчисленията на учените те могат да действат по-добре от инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим дори след менопаузата, когато нивото на естрогена намалява.
Учените се надяват, че подобни модели ще помогнат за разработването на по-точни и персонализирани подходи за лечение на сърдечносъдови заболявания.
