Как да се научим да не закъсняваме?Станете мениджър на собственото си времеПоглеждайте часовника си по-честоПодредете правилно приоритетите сиНе се стремете към съвършенствоНаграждавайте сеКак да се научим да не закъсняваме?Станете мениджър на собственото си времеПоглеждайте часовника си по-честоПодредете правилно приоритетите сиНе се стремете към съвършенствоНаграждавайте сеОще
Психолозите смятат, че закъснението има своите скрити мотиви:
- Желанието да бъдеш независим и да не се подчиняваш на правилата. Това е неосъзната съпротива срещу всички социални норми и правила. Особено характерно е за тези, които в детството си са изпитвали прекомерен родителски натиск, опека и контрол. Да бъдеш навреме за такъв човек означава да се подчиниш на диктатурата на рамката, която той упорито се опитва да избегне
- Желание да бъдеш значим. В края на краищата е невъзможно да не мислите за човека, когото чакате – подобно поведение е характерно за нарцистичните личности. Закъснявайки, човек повишава собствената си самооценка, като пренебрегва не само времето, но и чувствата на другите.
- Желание да се чувствате властни над другите. В края на краищата, ако човек постоянно закъснява, той кара хората, които го чакат, да се чувстват неудобно, а с появата си сякаш ги „спасява“. Това например често е характерно за лекарите – те карат пациентите да чакат за прием и след това от мъчител се превръщат в спасител.
- Неспособност за точност. Човек е управляван от страха да не изглежда неудобен, неуспешен, неубедителен в общуването с другите, затова несъзнателно отлага момента на евентуално проваляне, за да избегне неприятна ситуация – делова среща, изпит и т.н.
Как да се научим да не закъсняваме?
Първо, опитайте се да разберете защо закъснявате. Как се чувствате, когато разберете, че не сте дошли навреме – тревога, страх? Чувствате ли се неловко и трябва ли да се извинявате? Може би се опитвате да се справите с вината по този начин, когато закъснявате. Поставете се на мястото на човека, който ви чака. Как смятате, че се чувстват тези, на които постоянно им се налага да ви чакат? Може би ще осъзнаете колко неприятна е ситуацията за другия човек. Какво чувствате вие лично, когато ви се налага да чакате? Възмущение ли е, гняв ли е, безсилие ли е? Смятате ли това поведение за досадно, смятате ли го за загуба на време?Станете мениджър на времето си
Опитайте се да си поставяте строги планове и да се придържате към тях – приемайте всички срещи като еднакво важни. Изчислете предварително времето за опаковане и пътуване (не забравяйте да предвидите 10-15 минути за всичко, което може да ви забави). Ако се страхувате от несигурността на срещата, подгответе се предварително за това, което може да очаквате – това ще ви помогне да намалите тревожността.
Поглеждайте часовника си по-често
Ако знаете, че закъснявате, не бива да пренебрегвате предметите, които ви помагат да следите времето. Това е особено важно, когато става въпрос за „убийците на време“ – актуализиране на информацията в социалните мрежи, търсене на снимки, музика и всичко друго, което неусетно отнема свободното ви (и не толкова свободно) време.
Подредете правилно приоритетите си
Когато избирате между задачите, приоритизирайте най-важните, които изискват внимание. Разделете задачите си на основни и второстепенни – това не само ще ви помогне да избегнете ненужния разход на енергия, но и ще повиши ефективността ви.
Не се стремете към съвършенство
Често закъснението се дължи на фанатично отношение към нещо: чистота, онлайн игри, общуване с приятели – всичко. В стремежа си към резултати можете да загубите представа за времето и в крайна сметка да пристигнете на среща с час закъснение вместо с 20 минути.
Награждавайте се
Малко вероятно е шефът ви да ви похвали за това, че сте дошли навреме, затова наградете себе си. Колкото по-често правите това, толкова по-вероятно е да станете по-точни.
Зигмунд Фройд е виждал системното закъснение като проява на зацикляне в аналния стадий на психосексуалното развитие – той е смятал, че ако едно дете се затруднява да се научи да ходи на гърне, по-късно ще има проблеми със задачите, които изискват самоуправление, включително с точността.
Според психологическо изследване, проведено през 1991 г. от Държавния университет в Кливланд, хората, които са склонни към закъснения, се различават от пунктуалните по редица характеристики. Например те изпитват нужда от повече грижи и загриженост от страна на другите, характеризират се с повишена тревожност – както дългосрочна, така и реактивна.
