Човешкият мозък продължава да образува нови неврони дори в напреднала възраст – и този процес е много по-активен при така наречените „суперстари хора“. До този извод са стигнали изследователи от университета в Илинойс. Работата е публикувана в списание Nature.
Суперстарши са хора над 80-годишна възраст, които запазват паметта и когнитивните си способности на нивото на много по-млади хора. Учените анализират 38 мозъчни проби, предоставени на науката след смъртта, и сравняват пет групи: млади здрави хора, възрастни хора без когнитивни нарушения, суперейджъри, хора с предклинични признаци на болестта на Алцхаймер и пациенти с потвърдена диагноза.
Особено внимание е обърнато на хипокампуса – областта на мозъка, която отговаря за формирането на паметта. Изследователите проучиха почти 356 000 клетъчни ядра, изолирани от тази структура, и потърсиха маркери за неврогенеза – процес на формиране на нови неврони. Анализът обхваща три етапа на развитие: стволови клетки, невробласти и незрели неврони.
Резултатите са показателни. Броят на незрелите неврони при свръхвъзрастните е около два пъти по-голям, отколкото при други здрави възрастни хора.
Това показва, че мозъците им все още активно се обновяват дори на много напреднала възраст.
В група с предклинични признаци на болестта на Алцхаймер учените откриват молекулярни промени, свидетелстващи за начален провал на системата за неврогенеза. При пациентите с тежка деменция броят на незрелите неврони бил значително намален.
Генетичните анализи показват, че при суперстарите хора се наблюдава повишена активност на гени, свързани със синаптичната пластичност и производството на мозъчен невротрофичен фактор – протеин, необходим за оцеляването и растежа на невроните. Тези характеристики могат да са в основата на когнитивната устойчивост.
Дебатът за това дали неврогенезата продължава в мозъка на възрастния човек продължава повече от две десетилетия. В края на 90-те години на ХХ век се появиха първите доказателства, че тя продължава и след детството, но по-късно редица изследвания поставиха това под съмнение. Новата работа допълва тезата, че образуването на нови неврони не спира напълно – и може да играе ключова роля в здравословното стареене.
Авторите казват, че резултатите дават надежда за разработването на терапии, насочени към поддържане или стимулиране на неврогенезата. Това би могло да бъде един от начините за предотвратяване на болестта на Алцхаймер и други форми на деменция.
Изследователите подчертават: остаряването на мозъка не означава непременно неизбежен упадък. Разбирането на причините, поради които някои хора запазват невропластичността и паметта си до дълбока старост, може да разкрие нови стратегии за поддържане на когнитивното здраве.
