Постоянното звънене или бръмчене в ушите, известно като тинитус, тревожи милиони хора, но разковничето за това явление може да се крие в сънищата ни.
Шумът в ушите се появява по някаква причина / снимка depositphotos.com
Тези, които никога не са изпитвали безмилостното звънене на шума в ушите (тинитус), могат само да предполагат за мащабите на това мъчение. Всъщност лошият сън може да е най-близкото състояние, което наподобява това преживяване.
Субективният звук, който може да се прояви и като съскане, бръмчене или щракане, не се чува от никой друг; той може да присъства непрекъснато или да се появява и изчезва, пише ScienceAlert. Невробиолози от Оксфордския университет вече подозират, че сънят и шумът в ушите са тясно свързани в човешкия мозък.
Техните открития сочат фундаментална връзка между двете състояния – връзка, която доскоро странно се пренебрегваше в изследванията на мозъка.
„Това, което първо събуди любопитството на мен и моите колеги, бяха поразителните паралели между шума в ушите и съня“, казва неврологът Линус Милински от Оксфордския институт по съня и циркадната невробиология. „Шумът в ушите е инвалидизиращо медицинско състояние, докато сънят е естествено състояние, в което навлизаме редовно, но и двете изглежда разчитат на спонтанна мозъчна активност. Тъй като все още няма ефективно лечение на субективния шум в ушите, вярвам, че изследването на тези прилики може да предложи нови начини за разбиране и в крайна сметка за лечение на фантомните възприятия.“
Фантомни звуци и цикли на съня
„Фантомно възприятие“ е, когато мозъкът ни заблуждава да мислим, че виждаме, чуваме, усещаме или миришем нещо, което физически не съществува. Много хора изпитват фантомни възприятия само по време на сън, но за около 15 % от населението на света неизбежният шум звучи в ушите им и в будно състояние.
Шумът в ушите е най-разпространеното фантомно възприятие в света и въпреки това няма известна причина или лечение, въпреки дългия списък от хипотези. Въпреки че много хора с шум в ушите се оплакват от лош сън и демонстрират нарушения на съня, потенциалната връзка с тази изключително важна телесна функция беше изяснена едва наскоро.
През 2022 г. Милински ръководи обзорно проучване, за което авторите твърдят, че е първото, което разглежда на функционално ниво как сънят може да повлияе на шума в ушите и обратно. Изследователите от Оксфорд предполагат, че големите спонтанни вълни на мозъчна активност, възникващи по време на дълбок сън или сън без бързи движения на очите (не-БДГ), могат да потиснат мозъчната активност, която води до шум в ушите.Експериментални доказателства и връзка с хиперактивността
За да провери тази идея, екипът се обръща към поровете, чиято слухова система е подобна на тази на хората. В експерименти, публикувани през 2024 г., изследователите установяват, че фретките, които развиват по-силен шум в ушите, имат и нарушения на съня.
„Всъщност можехме да видим как тези проблеми със съня се появяват едновременно с шума в ушите след излагане на шум“, казва Милински в интервю. „За първи път това показа ясна връзка между развитието на шум в ушите и нарушенията на съня.“
Важно е да се отбележи, че фретките, които са развили шум в ушите, са показали прекалено чувствителна реакция на мозъка към звука. Когато фретките най-накрая успели да изпаднат във фазата на съня без БДГ, тази хиперактивност отшумяла. Това предполага, че сънят може временно да маскира ефектите на шума в ушите, като ангажира същите мозъчни вериги.
„Нашите резултати показват, че дълбокият сън наистина може да помогне за смекчаване на симптомите на шума в ушите и може да разкрие естествени мозъчни механизми за модулиране на необичайната активност“, казва Милински.
Омагьосаният кръг е стрес и изолация
Едва миналата година проучване от Китай показа, че хората с шум в ушите са по-малко способни да потискат хиперактивността на будния си мозък при преминаване към сън. По време на дълбокия сън обаче хиперактивността, свързана с шума в ушите, се потиска.
„Това изследване идентифицира съня като критична терапевтична цел за прекъсване на 24-часовия дисфункционален цикъл на шума в ушите“, заключават авторите, ръководени от Сяою Бао от Южнокитайския технологичен университет.
В Оксфорд Милински и колегите му сега се фокусират върху това как сънят може да повлияе на развитието на тинитус.
„Шумът в ушите може да влоши съня, а лошият сън от своя страна може да влоши шума в ушите. Това може да е един вид порочен кръг, макар че не вярвам да е неразривно свързан“, предполага Милински. „Когато не спим добре, ставаме по-уязвими към стреса, а стресът е един от най-силните фактори, допринасящи за влошаването на шума в ушите. Стресът дори може да предизвика появата на шум в ушите“.
По-нататъшните изследвания могат да доведат не само до ефективно лечение на шума в ушите, но и да помогнат на учените да разберат по-добре тайните на самия сън.
По-рано УНИАН съобщи, че отказът от млякото е опасна грешка за възрастните хора.
Какви нови подходи за лечение на тинитус могат да се разработят на базата на тези открития?