Има една стара мъдрост: ако не харесваш нещо в някой друг, потърси го в себе си, и тя работи безотказно.
Партньорът не е просто отделен човек, той е и огледало, в което се отразяват собствените ни сенки, съобщава кореспондентът на .
Това, което вбесява до зъби другия човек, почти винаги е в нас, само че дълбоко скрито. Не можем да понасяме алчността у другите, защото се страхуваме да не изглеждаме алчни самите ние, не можем да търпим мързела, защото си забраняваме да почиваме.
Снимка: Pixabay
Този механизъм се нарича проекция и работи автоматично, без наше знание и съгласие. Приписваме на партньора си това, което не можем да приемем у себе си, и искрено го мразим у него.
Най-хубавото започва, когато осъзнаем това и решим да копаем в собствената си зеленчукова градина, вместо да поливаме чуждата. Вместо твърдението „ти си толкова мързелив“, можем да се запитаме: къде не си позволявам да се отпусна?
Партньорът често се появява в живота ни именно за да ни покаже себе си от всички страни. Той е като огледало в пробната: показва ни онова, което не можем да видим, когато сме изправени пред себе си.Разбира се, не всичко, което е дразнещо, е наша проекция, понякога един човек е наистина непоносим. Но ако дразненето е твърде силно, твърде емоционално, твърде лично – струва си да се вгледаме по-внимателно.
Взаимоотношенията съзряват именно когато престанем да обвиняваме огледалото и започнем да се занимаваме с това, което виждаме в него. Защото огледалото не се променя, променяме се само ние и тогава отражението става различно.
Абонирайте се: 
Прочетете също
- Какво е зрялата любов: защо тя не е като киното
- Как да простим, когато прошката е невъзможна: пътят през себе си
