Вечно отлагаме важните разговори за по-късно, за утре, за петък вечер, за деня, в който ни обземе настроение.
Изглежда, че сега не е моментът, той е уморен, тя е раздразнена, децата са шумни, в работата има извънредна ситуация, съобщава кореспондентът на .
Но идеалният момент не съществува, той никога няма да дойде, защото животът е организиран по различен начин. Винаги ще има нещо, което ще пречи, винаги ще има обстоятелства, които ще изглеждат по-важни от този разговор.
Снимка: Pixabay
В резултат на това съхраняваме в себе си тонове неизказани неща, докато един ден тази язовирна стена не се скъса по най-разрушителния начин.
И тогава вече не изричаме думи, а изкрещяваме болката, която се е трупала с години, а това боли повече от всеки конфликт.
Психолозите знаят, че незатворените гещалти, неизказаните обиди, необяснените ситуации бавно, но сигурно тровят отношенията.
Те са като ръжда, която разяжда метала отвътре, докато един ден той се разпадне на прах.
Най-големият враг на взаимоотношенията не са кавгите, а мълчанието, в което потъват важните думи. Нечутото „липсваш ми“, неизреченото „наранен съм“, преглътнатото „дръж ме“ остават буца в гърлото, която ти пречи да дишаш.
Ако имаш нещо за казване, кажи го сега, не чакай понеделник, не чакай утрото, не чакай да настъпи тишина. Защото един ден може да настъпи тишина, в която няма кой да говори.
Хората си отиват не заради един скандал, а заради хиляди неизказани думи, които остават вътре в тях. И този, който се осмели да говори навреме, има шанс да бъде чут от онези, които все още са готови да слушат.
Абонирайте се: 
Прочетете също
- Как да разберете, че сте обезценени: тихите сигнали, които пропускаме
- Защо партньорът ни отразява: огледало, в което е страшно да се погледне
Ами, чакането на идеалния момент – това ли е най-добрата стратегия, или просто удобно оправдание да мълчим?