Изследователи от Центъра за език и мозък на НБУ съвместно с учени от Научния център за психично здраве са разработили нов метод за лингвистичен анализ, който позволява по-точно да се разграничи нормалното възрастово влошаване на паметта от ранните признаци на когнитивни нарушения. Изследването показа, че важен диагностичен признак може да бъде не броят на назованите думи в речевите тестове, а структурата на техния подбор. Това съобщиха за Газета.ру от пресслужбата на учебното заведение.
В изследването са участвали 127 души на възраст над 50 години. Сред тях е имало хора със субективни оплаквания за влошаване на паметта, както и участници с вече установени, но все още умерени когнитивни нарушения. Всички те изпълнили фонетични и семантични тестове за вербална плавност.
След това учените анализирали структурата на отговорите и идентифицирали т.нар. клъстери – групи от думи, обединени по смисъл или звучене. Например последователността „тигър, лъв, леопард“ образува семантичен клъстер на животните от семейство котки, а думите „крава, коза, капибара“ могат да образуват фонетичен клъстер поради сходството на началните звуци.
„Интересувахме се дали анализът на фините семантични и фонетични клъстери в речта помага за по-добро прогнозиране на когнитивния статус на по-възрастен човек. В крайна сметка самият процес на търсене на думи е сложна когнитивна операция, която изисква координирана работа на речевите функции, паметта, планирането и контрола“, казва Екатерина Родионова, съавтор на изследването и стажант-изследовател в Центъра за език и мозък на НБУ.
Анализът показа, че хората с по-запазени когнитивни функции имат по-дълги последователности от фонетично сходни думи. С други думи, те по-често групират думи по звуков признак и запазват тази стратегия за търсене по-дълго.
„Когато човек по-активно използва една група с подобно звучене, преди да премине към друга, това е признак за запазени когнитивни функции“, обяснява Светлана Малютина, съавтор на статията и заместник-директор на Центъра за език и мозък към НБУ Висша школа по икономика.
Интересно е, че този ефект се проявява не само при задачите за фонетична, но и за семантична плавност. Хората с по-добри когнитивни резултати са били по-склонни да образуват дълги вериги от фонетично свързани думи дори при изпълнението на семантични задачи.
Според изследователите този подход ни позволява по-точно да разграничим реалните когнитивни нарушения от субективните оплаквания от паметта.
„Резултатите ни показват, че като се наблюдава как точно човек подбира думите, може по-точно да се разграничат клинично изразените увреждания от субективните оплаквания от паметта“, казва Никита Черкасов, един от авторите на статията, доцент в Центъра за език и мозък към НБУ и Научния център по психично здраве.
Учените смятат, че въвеждането на подобни анализи в клиничната практика и скрининговите проучвания би могло да подобри точността на ранното откриване на деменция и да помогне за започване на лечение в по-ранни стадии на заболяването.
