Някои антибиотици могат да променят състава на чревния микробиом за години напред. Международен екип от учени е установил, че ефектът от приема на тези лекарства може да се запази в продължение на четири до осем години. Работата е публикувана в списание Nature Medicine.
Антибиотиците играят важна роля при лечението на инфекции и спасяват милиони животи. Епидемиологичните проучвания обаче показват, че честата им употреба е свързана с повишен риск от някои заболявания, включително диабет тип 2 и чревни инфекции. Смята се, че едно от възможните обяснения е въздействието на антибиотиците върху микробиома – общността от бактерии, живеещи в червата.
Добре известно е, че антибиотиците силно променят микробиома в краткосрочен план. Досега обаче оставаше неясно колко дълго могат да се запазят тези промени. Ново проучване показва, че дори един курс на лечение може да остави трайно въздействие.
Изследователите са анализирали данни от 14 979 възрастни в Швеция. Те сравнили информацията от националния регистър на предписаните лекарства с анализи на чревния микробиом на участниците.
Това им позволило да сравнят хората, които са приемали различни антибиотици, с тези, които не са ги приемали през периода на изследването.
Установено е, че ефектът върху микробиома е силно зависим от вида на антибиотика. Най-силно изразени промени са наблюдавани след прием на клиндамицин, флуорохинолони и флуклоксацилин. Пеницилин V, един от най-често предписваните антибиотици, е свързан само с малки и краткотрайни промени в микробиома.
„Силната връзка между флуклоксацилин и промените в микробиома беше неочаквана. Бихме искали да видим потвърждение на този резултат в други проучвания“, казва Тове Фол, ръководител на статията, професор по молекулярна епидемиология в университета в Упсала.
Според нея откритията могат да бъдат полезни при избора на антибиотици, ако има няколко еднакво ефективни възможности за лечение.
Изследователите отбелязват, че анализът е обхванал само предписанията за антибиотици през последните осем години, а микробиомните проби на участниците са взети еднократно. Сега изследователите събират повторни проби от някои от участниците, за да разберат по-добре колко бързо се възстановява микробиомът след лечението и при кои хора той е най-чувствителен към въздействието на антибиотиците.
Споменавате, че е необходима потвърждение на резултата за флуклоксацилин в други изследвания. Можете ли да посочите конкретни източници или примери за такива проучвания?