Съществува една народна мъдрост: мълчанието е злато, но във взаимоотношенията това злато често се оказва фалшиво, зад което се крият престъпления.
Когато партньорът престане да говори след кавга, не вдига телефона, изпада в ледено мълчание, това боли повече от всякакви крясъци, съобщава кореспондентът на .
Психологията го нарича „stonewalling“ – един от най-разрушителните начини на поведение в конфликт. Човек не просто мълчи, той излъчва: ти не съществуваш за мен, думите ти са празни, чувствата ти не са важни.
Снимка: Pixabay
Този, който е изправен пред мълчанието, започва да полудява, да измисля, да рисува картини, една от друга по-страшни. Мозъкът не може да понася празнотата и я запълва с най-лошите сценарии, унищожавайки се отвътре.
Изследвания на семейни психолози потвърждават: двойките, в които мълчанието се практикува като наказание, се разпадат по-често, отколкото скандалните. Защото скандалът е контакт, макар и болезнен, а мълчанието е пълен срив на общуването.
Зад ледената стена често стои не гняв, а безпомощност, невъзможност за справяне с емоциите, страх да се каже ненужното. Но е невъзможно да се обясни това на партньора в момента на кавгата, защото устата е затворена, а сърцето е захлопнато.
Изходът от този капан е да се договорим предварително: можем да мълчим, но само за известно време, за да се охладим, а не за да наказваме. Важно е да се върнем към разговора, дори да е страшно, дори да не ни се иска, защото мълчанието лекува само една болест: самата болест.
Любовта живее в думите, в докосванията, в дискусиите, дори в споровете, но не и във вакуума, където двама души просто съществуват един до друг. И този, който избира мълчанието като оръжие, трябва да знае, че това оръжие удря безпогрешно и не щади никого.
Абонирайте се: 
Прочетете също
- Защо се страхуваме от истинска интимност: стена от саморъчно направени тухли
- Как една шега може да спаси битка: смехът е най-доброто оръжие срещу гнева
Как може мълчанието да бъде по-лошо от скандал, когато понякога просто не знаем как да реагираме?
Наистина ли мълчанието е по-лошо от скандала? Как можем да знаем, че нашият партньор не просто не знае как да реагира, а всъщност се чувства наранен? Не е ли мълчанието просто начин да се избегне конфликта, вместо да го усилваме?
Авторът забрави да спомене, че мълчанието може също така да бъде знак за страх или несигурност, а не само за наказание.
Статията твърди, че мълчанието в отношенията е по-лошо от скандала, но как можем да бъдем сигурни в това? Има ли научни изследвания, които подкрепят тази идея?