В действителност обаче наборът от психични разстройства не се е променил много от поколение на поколение. Тази ситуация се дължи просто на по-голямата информираност и по-малко небрежното отношение на младите хора към здравето им, казва Василий Шуров, главен лекар на частната психиатрична клиника „Д-р Шуров“, психиатър, нарколог, в разговор с Public News Service.
Лекарят подчерта, че напоследък терапията и диагностиката са се развили много и хората са станали по-просветени по темата. Освен това самата психиатрия е млада наука, тъй като първият антидепресант се появява едва през 50-те години на миналия век.
„Така че да, днес, благодарение на интернет, младото поколение е по-информирано и по-наясно с това, което се случва с него. Те имат по-малко стигма към психиатрията, идват на прегледи, не се страхуват да признаят, че са депресирани“, подчертава Шуров.
В същото време той подчерта, че проблемите с психичното здраве остават едни и същи от поколение на поколение – хората като цяло страдат от едни и същи разстройства. Например при децата това най-често са аутизмът и СДВХ, а за юношите са характерни личностните разстройства, включително биполярни, гранични и шизофрения. На средна възраст се добавят невротични симптоми и зависимости. А в по-зряла възраст по-често се срещат дементни процеси, като старческа деменция, болест на Алцхаймер и т.н.
„Тоест всичко най-неприятно от гледна точка на психиатрията, от което се страхуваме – това е, докато мозъкът съзрява някъде от 18 до 30 години“, заключава лекарят.
