Учени от университета в Гьотеборг (Швеция) са открили, че лекарство, което обикновено се използва за лечение на диабет тип 2 и затлъстяване, също така намалява доброволната консумация на етанол с 30-50% и предпазва алкохолиците от посягане към алкохола, съобщи за Газета.Ру Кира Заславская, фармаколог и директор на отдела за нови продукти в местната фармацевтична компания „Промомед“.
Съществуващите методи за лечение на алкохолната зависимост остават неефективни: пациентите прекъсват терапията, а рецидивите се появяват в повече от половината от случаите.
„Новите експериментални данни ни позволяват да разгледаме лекарства от класа на инкретините, по-специално тирзепатид, като потенциално средство за коригиране на нарушенията в употребата на алкохол. Тирзепатидът, двоен агонист на GIP и GLP-1 рецепторите, има директни невробиологични ефекти върху системата за възнаграждение на мозъка. Предклиничните проучвания при гризачи разкриват набор от ефекти, които досега не са били приписвани на тази група лекарства. Прилагането на тирзепатид значително отслабва субективното възприемане на алкохола“, – заяви експертът.
Според Заславская животните са престанали да разпознават опияняващите ефекти на алкохола. Лекарството в зависимост от дозата намалява доброволната консумация на етанол с 30-50% и предотвратява т.нар. пиянство.
„Тирзепатид потиска индуцираното от алкохола освобождаване на допамин. Казано по-просто, лекарството изключва неврохимичната „награда“, за която мозъкът изисква нова доза. Освен това то намалява съдържанието на триглицериди в черния дроб и понижава нивата на провъзпалителните цитокини IL-6 и TNFα, коригирайки усложненията, които неизбежно съпътстват хроничната алкохолна интоксикация“, отбелязва Заславская.
Сега шведските учени планират да проведат изследване върху хора. Те планират да публикуват резултатите на 31 август. В Русия алкохолизмът сред населението е сериозен проблем. В същото време досега в Русия не са провеждани изпитвания на това вещество.
„За Русия, където тежестта на свързаните с алкохола заболявания остава една от най-високите в света, а коморбидността на зависимостта със затлъстяването и метаболитния синдром се увеличава, това направление може да се превърне не просто в научен интерес, а в стратегически приоритет. Въпреки това до внедряването ѝ в клиничната практика има да се извърви дълъг път. Въпреки това самият факт, че молекулата, която вече е одобрена от регулаторните органи и се използва при милиони пациенти, демонстрира принципно нов, подобен на природния (защото лекарството имитира действието на нашите вътрешни регулатори) механизъм на действие при алкохолна зависимост, дава надежда на милиони хора за възстановяване“, заключава експертът.
