Многобройни научни изследвания показват, че актьорът е прав в своите убеждения.
Дик Ван Дайк е роден през 1925 г. / кадър от видео
Дик Ван Дайк, известният американски актьор и комик, който през декември навърши 100 години, назовава основната причина за своето дълголетие: позитивният поглед към живота и фактът, че никога не се е ядосвал.
Ван Дайк е известен най-вече с ролята си на веселия коминочистач Бърт в класическия мюзикъл „Мери Попинз“ (1964 г.). Той може би е по-известен на украинската публика с по-късните си творби. Значително признание в напреднала възраст му осигурява ролята на Сесил Фредерикс във франчайза „Нощ в музея“ (2006 г.), както и епизодичната роля на д-р Таунсенд в култовия ситком „Клиника“ (2003 г.).
„Винаги съм смятал, че гневът и омразата са нещо, което разяжда човека отвътре навън. А аз никога не съм могъл да развия чувство на омраза. Имаше неща, които не ми харесваха, хора, които не одобрявах или не харесвах. Но никога не съм изпитвал истинска омраза до степен да се разплача“, казва Ван Дайк в скорошно интервю за списание People.
Той добави, че баща му, Лорън Ван Дайк, е бил „постоянно натъжен от състоянието на нещата в живота си“ и е починал на 73-годишна възраст.
Science Alert твърди, че в думите на актьора може да има известна доза истина.
„Многобройни изследвания показват, че ниските нива на стрес и поддържането на позитивна, оптимистична нагласа корелират с дълголетието“, пише изданието.
Science Alert по-специално цитира резултатите от едно научно изследване, започнало още през 30-те години на миналия век. Тогава изследователите помолили група от 678 монахини, повечето от които били на възраст около 22 години, да напишат автобиография. През 90-те години на миналия век изследователите сравняват тези автобиографии с продължителността на живота на тези жени.
Изследователите установили, че монахините, които изразявали повече положителни емоции в началото на живота си (например изразявали благодарност, а не обида), живеели средно с десет години по-дълго от тези, чието писане било по-негативно.
Друго изследване, проведено в Обединеното кралство в наши дни, също установява, че оптимистите живеят с 11-15% по-дълго от песимистите.
Друго мащабно проучване, в което участват около 160 000 жени от различни етноси, установява, че оптимистите имат по-голям шанс да доживеят до 90-годишна възраст.
Едно от възможните обяснения за тези резултати е ефектът на гнева върху сърдечната дейност. Гневът предизвиква отделянето на адреналин и кортизол – основните хормони на стреса в организма, особено при мъжете. Изследванията показват, че дори кратките пристъпи на гняв могат да доведат до влошаване на сърдечносъдовото здраве.
Други интересни новини за дълголетието
Както пише УНИАН, в рамките на ново проучване учените са стигнали до извода, че здравословното хранене и физическата активност не са основните фактори за дълголетие. Те са важни, но на първо място винаги ще бъде генетичният фактор, който има най-голямо влияние върху продължителността на живота.
Също така ви казахме, че повечето 100-годишни дълголетници са фалшиви. Повечето от тези случаи са свързани с грешки в документите или с пенсионни измами, при които роднините крият смъртта на човека заради държавните плащания.
Как можем да проучим влиянието на позитивната нагласа върху здравето на хората в различни култури?
Съгласна съм с Дик Ван Дайк. В живота си също съм забелязала, че когато се старая да гледам положително на нещата, се чувствам по-добре и животът ми е по-хармоничен. Носталгията, която изпитвам понякога, също може да бъде свързана с това как възприемам миналото. Позитивната нагласа определено играе роля в дълголетието ни.