От десетилетия учените се опитват да разберат как точно многократните удари в главата по време на спорт могат да доведат до тежка загуба на паметта и деменция в по-късен етап от живота.
Изследването, публикувано в списание Science Translational Medicine, установи, че защитната бариера, известна като кръвно-мозъчна бариера, може да бъде увредена и да пропуска течност дори десетилетия след като спортистът приключи кариерата си. Проучването установява, че подобна постоянна пропускливост изглежда предизвиква дългосрочен имунен отговор, тясно свързан с когнитивния упадък.
Дългосрочно увреждане
Част от трудностите при изучаването на дългосрочните последици от травмите на главата се крият в това, че някои невродегенеративни състояния, като хроничната травматична енцефалопатия, могат да бъдат диагностицирани само чрез изследване на нервната тъкан след смъртта.
Изследователите искат да разберат дали тревожните симптоми могат да бъдат открити при живи спортисти чрез изучаване на кръвно-мозъчната бариера – плътен слой от клетки, които облицоват кръвоносните съдове, снабдяващи мозъка. Този слой обикновено не позволява на вредните вещества от кръвта да навлязат в мозъчната тъкан.
В изследването учените сканират мозъците на 47 спортисти, които са завършили кариерата си в контактни спортове с висок риск от сътресение на мозъка и многократни удари в главата, като ръгби и бокс. Те изследвали и контролна група, която включвала хора, които не са спортували, и спортисти, които са се занимавали с безконтактни спортове.
Сканирането на мозъка показало, че кръвно-мозъчната бариера е значително по-пропусклива при спортистите, които са играли контактни спортове, отколкото при хората от контролната група, въпреки че по време на изследването спортистите вече не са тренирали средно от 12 години. Изследователите установяват, че хората с най-сериозни увреждания на бариерата се представят по-зле на тестовете за памет и когнитивни способности, отколкото тези с по-ниска пропускливост на бариерата.
Трудно диагностициране
Изследователите са установили, че стандартните кръвни тестове, използвани за откриване на мозъчни увреждания, не са много ефективни при откриването на когнитивен упадък.
Вместо това предупредителните знаци се проявяват едва когато изследователският екип изследва имунната система на спортистите: кръвта на хората с най-тежко увреждане на бариерата и с най-голям когнитивен упадък съдържа повече възпалителни бели кръвни клетки и други биомаркери за активиране на имунната система, отколкото кръвта на тези с по-малко тежки увреждания. Изглежда, че при спортистите е протекъл системен процес на свръхвъзпаление.
Според авторите на изследването откриването на пропускливи съдове при сканиране на мозъка би могло да бъде инструмент за идентифициране при живи пациенти с висок риск от развитие на тежко мозъчно заболяване. То също така дава на учените потенциална възможност за разработване на лечения за предотвратяване на този вид невродегенерация.
Тези открития обаче не бива да обезкуражават хората да се занимават с организирана физическа дейност, тъй като упражненията са изключително полезни за мозъка. Увреждания от този вид възникват в резултат на дългосрочно излагане на въздействието им – тревожен е кумулативният характер на мозъчните увреждания.
В бъдеще изследователите се надяват да повторят експериментите си върху по-голяма извадка. Кембъл казва, че в изследването са включени малко жени – само седем от 62 жени спортисти и контролна група – защото има много по-малко жени спортисти, които са прекратили кариерата си, отколкото мъже спортисти.
