От детството ни учат, че е лошо да се ядосваме, срамно да се обиждаме, недостойно да се страхуваме и неприлично да се радваме прекалено силно.
Израстваме с карта на забранените чувства, които не бива да показваме дори насаме, да не говорим за пред партньора, съобщава кореспондентът на .
Но емоциите не познават морални оценки, те просто са, възникват и всяка от тях има право да съществува. Да се опитваш да забраниш гнева или тъгата е все едно да се опитваш да забраниш на дъжда да вали – безполезно и глупаво.
Снимка: Pixabay
Когато в една двойка единият от партньорите смята собствените си или чуждите чувства за „погрешни“, започва тиха катастрофа. Той потиска, крие се, преструва се, че всичко е наред, и в него се натрупва напрежение, което рано или късно ще избухне.
Психолозите знаят: всички чувства са необходими, всяко има своя функция, свой език, свое послание, което е важно да се чуе. Гневът говори за нарушени граници, тъгата – за загуба, страхът – за реална или въображаема опасност.
В една здрава връзка всичко е позволено: да се ядосаш, да плачеш, да се радваш като дете и да мълчиш, когато не ти се говори. Позволено е всичко и това „всичко“ е най-ценният подарък, който партньорите могат да си дадат един на друг.Изследванията потвърждават: двойките, при които емоциите не са разделени на правилни и неправилни, имат много по-дълбока връзка. Тъй като не им се налага да изразходват енергия за прикриване, те могат да я изразходват за интимност.
Емоционалната амнистия е да простите на себе си за това как се чувствате и да простите на партньора си за това как се чувства той. И само в тази прошка се ражда онова безопасно пристанище, където любовта може да се развива без оглед на задръжките.
Абонирайте се: 
Прочетете също
- Защо очакваме от партньора си това, което не можем да дадем на себе си: провал в огледалото
- Какво се случва, ако се научите да усещате болката на партньора си: емпатията като суперсила
