Гризачите са едни от най-купуваните домашни любимци, но и едни от най-неразбраните.
Собствениците често оценяват състоянието на хамстера по примитивни критерии: ако яде, значи всичко е наред, ако не яде, значи е болен, твърди кореспондентът на .
Но швейцарски учени от Института по зоология в Цюрих доказаха, че емоционалният свят на тези малки същества е много по-сложен и те разполагат с цял набор от сигнали, които могат да се използват за определяне на тяхното благосъстояние.
Снимка: Pixabay
Най-очевидният показател за щастие е така нареченото „боксиране“ или почистване на муцуната, докато стои на задните си крака. Когато хамстерът мие муцуната си, докато седи в отпусната поза с полузатворени очи, това означава, че се чувства в пълна безопасност и не очаква нападение.
В дивата природа подобно показно миене прави животното уязвимо, затова то си позволява да го прави само в моменти на абсолютно спокойствие.
Често собствениците бъркат активността през нощта с безпокойство, но за хамстера тичането в колелото и изследването на клетката са признаци на добро настроение.
Проблемът възниква, когато гризачът извършва монотонни, стереотипни движения – тича по един и същи маршрут, дъвче решетките или безкрайно скача от място на място.
Това вече не е активност, а стереотипност – признак на хроничен стрес, причинен от тясната клетка или липсата на умствени упражнения.Миризмата също играе огромна роля при определянето на състоянието на домашния любимец. Здравият хамстер прекарва огромно количество време, маркирайки територията си с помощта на миризливи жлези, и ако животното е спряло да търка страните на ъглите на клетката и предметите, това е сигнал за дълбок дискомфорт.
Екзотичните ветеринарни лекари предупреждават: хамстерите, лишени от възможността да създават собствен миризлив пейзаж поради твърде честото и агресивно почистване, ще изпаднат в апатия, която собствениците погрешно приемат за послушност.
Важно е да се помни, че хамстерите са териториални самотници и опитите да ги настаните заедно, за да ги „занимавате“, най-често ще завършат със стрес или битки.
Щастливият хамстер е хамстер, който може да контролира територията си, има дълбок слой постеля, в която да се рови, колело с подходящ размер и възможност за уединение, когато има нужда от него, без натрапчивото внимание на хората.
Абонирайте се: 
Прочетете също
- Защо котките мачкат с лапичките си одеялото и стопанина си: тайната на млечната стъпка
- Колко време е необходимо на котката, за да прости обида: митове за отмъстителността
Авторът е забравил да спомене, че освен поведенческите признаци, е важно да се следи и за здравословното състояние на хамстера, което е също ключово за неговото щастие.
Не съм сигурен, че единствено поведението е показател за щастието на хамстера. Все пак, здравословните проблеми могат да маскират поведението и да водят до погрешни заключения. Ако хамстерът не е добре физически, всички тези сигнали могат да станат незначителни.