Собствениците, които влачат домашните си любимци „в командировка“ с дрънчене, като не им позволяват да спират на всеки пост, често се смятат за рационални хора.
Но кинолозите и ветеринарните лекари са единодушни: да лишиш кучето от възможността пълноценно да подушва света около себе си е равносилно на това да принудиш човек да гледа телевизия с изключен звук, смята кореспондентът на .
Лекарят, експерт по когнитивните способности на кучетата от Колумбийския университет, нарича подушването не просто четене на информация, а пълноценна умствена дейност.
Снимка:
Изследванията с енцефалография показват, че по време на интензивно взиране кучето активира същите области на мозъка, както и човекът, когато решава сложни логически задачи или слуша любима музика.
По време на 15-минутно свободно „четене“ на миризми домашният любимец получава умствено натоварване, сравнимо с един час обучение, и се уморява като след дълго бягане.
Това означава, че разходка, при която на кучето се позволява да подушва, е по-ефективна за облекчаване на стреса и предотвратяване на деструктивното поведение у дома.
Неврологичните ветеринарни лекари предупреждават за дългосрочните последици от така наречените „функционални“ разходки.
Кучетата, които години наред са разхождани само за да си свършат задълженията и след това веднага са прибрани вкъщи, често натрупват нервно напрежение, което води до компулсивни разстройства: те безкрайно ближат лапите си, гонят опашките си или проявяват агресия към своите другари на каишка.
Тези домашни любимци просто не са се научили да разчитат социалните сигнали чрез миризмата и възприемат всеки контакт като заплаха.
Ветеринарният лекар, който се занимава с поведенчески изследвания, установява, че собственикът ѝ я разхожда стриктно по график: две минути на тревата и вкъщи.
След като режимът на разходка бил променен и били добавени дълги сесии за „подсмърчане“ сред природата, агресията отшумяла, без да се използват никакви лекарства.
Разбира се, има ситуации, в които кучето трябва да прави нещата бързо и да тича – например при силен студ или когато животното се възстановява след операция.
Но ако превърнете „разходките по миризмата“ в ежедневие, вашият домашен любимец става по-спокоен, спи по-добре и е по-малко вероятно да прояви натрапчиво поведение, което изисква вниманието на собственика. Това не е загуба на време, а инвестиция в психичното здраве на вашия домашен любимец, която се отплаща с голяма сила.
Кучешкият нос е инструмент, който превъзхожда човешкия нос десетки хиляди пъти по брой на рецепторите.
Като лишаваме кучето от възможността да използва този инструмент, ние всъщност го лишаваме от основния му канал за комуникация със света, като му оставяме само зрението и слуха, които то има много по-слабо развити.
Така че следващия път, когато вашият домашен любимец замръзне в стойка до поредния храст, трябва да се въоръжите с търпение: за него това не е празна прищявка, а четене на сутрешния вестник, където всеки ред си струва теглото в злато.
Абонирайте се: 
Прочетете също
- Как да разберем, че хамстерът е щастлив: малкият език на тялото, който пренебрегваме
- Защо котките мачкат с лапичките си одеялото и стопанина: тайната на млечната стъпка
Не е ли смешно, че кучетата имат нужда от ‘пълноценно’ четене на миризми, а ние хората просто си вървим напред?
Каква е ролята на обонянието в развитието на социалните умения на кучето?