Певицата Бианка се превърна в една от малкото руски звезди, които за първи път публично разказаха за опита си да живеят с пристъпи на паника. Изпълнителката разказа подробно за него в предаването „Какво направих“ по телевизионния канал „Петък“.
„Трябва да изляза на сцената и започвам да се задушавам и да заеквам. Осъзнавам, че трябва да танцувам, но в главата ми има само една мисъл – страх ме е, искам да избягам. Мислех си, че всички ме смятат за луда“, споделя Бианка в предаването, като добавя, че понякога й се случват пристъпи на паника точно по време на шоуто. – Пея на сцената, трябва да се въртя, да се движа и в този момент не мога да се концентрирам. Не осъзнавах как мога да се опомня, как мога да контролирам случващото се. Помислих си, че може би трябва да започна да се удрям“.
Това не е първият път, в който Бианка споделя подробности за психичното си здраве: певицата е разказвала за пристъпи на паника и в други интервюта. Според певицата пристъпите са започнали скоро след преместването ѝ в Москва и първата ѝ слава, а с течение на времето само са се засилвали – не само заради стреса, но и заради проблеми в личните и служебните отношения.
За да спре пристъпите, Бианка „била готова на всичко“ – единствено психологът ѝ помогнал да се справи с това състояние. „Какво представлява паническата атака? В такова състояние човек иска да се затвори от всичко и всички, да легне и да си почине“, признава певицата.
Какво представляват паническите атаки и откъде идват
Паническата атака е внезапен пристъп на силен страх. Тя е изключително опасно и неприятно състояние за човека, въпреки че от медицинска гледна точка не е животозастрашаваща.
Паническата атака често е придружена от силни телесни реакции:
- сърцебиене;
- усещане за недостиг на въздух;
- замайване, треперене;
- усещане за загуба на контрол.
Психологът Юлия Молодцова посочва, че паническата атака не възниква от нищото – специалистът идентифицира четири компонента, които могат да я формират:
- фон на тревожността;
- стресова ситуация;
- страх от физически телесни реакции;
- избягване на определени места и ситуации.
„При тревожността психиката дълго време е в състояние на повишена готовност – сякаш тялото постоянно очаква заплаха. Когато нивото на напрежението достигне определен праг, настъпва внезапно освобождаване, което се проявява като паническа атака“, обяснява Молодцова.
Често подобни реакции се затвърждават чрез неочевидните връзки, които психиката ни формира.
„Например човек може да изпита силен стрес на определено място – на сцена, в метрото, в автобус или в търговски център“, казва специалистът. – В този момент тялото изпитва мощна емоционална и физиологична реакция. По-късно психиката може да си „спомни“ не толкова самата стресова ситуация, колкото мястото, където тя се е случила. И тогава се появява усещането, че точно това място е опасно, въпреки че обективно то е напълно безопасно.
Според психолога подобни механизми често са в основата на паническите атаки при хора с обществени професии. Когато човек излезе на сцената или е в светлината на прожекторите, може да се активират по-ранни преживявания, свързани със страх от оценка, критика или срам. В този случай пристъпът на паника е свързан не толкова с външната ситуация, колкото със страха от собствените чувства – например страх от слабост, объркване или загуба на контрол.
Примери за звезди, които живеят с панически атаки
1. Селена Гомес
Актрисата и певица Селена Гомес се сблъсква с пристъпи на паника, дължащи се на натиска на популярността и здравословните проблеми. През последните години Гомес все по-рядко изнася концерти – по думите ѝ те винаги са били самотно време за певицата: поради това самочувствието ѝ спада, а под влияние на критиките в социалните мрежи тя изпада в депресия и тревожността се засилва. В резултат на това в живота на Гомес се появили и пристъпи на паника – те често започвали преди излизане на сцената или веднага след края на концерта.
Особено тежък епизод на панически атаки Селена Гомес получава след трансплантация на бъбрек, на която се налага да се подложи поради здравословни проблеми. Натискът от страна на социалните медии и болестта само влошиха ситуацията.
2. Ариана Гранде
Певицата Ариана Гранде започна да се сблъсква с панически атаки след терористичната атака на концерта ѝ в Манчестър през 2017 г. Когато се върнала у дома след турнето, тя започнала да се оплаква по-често от замаяност и усещане, че не може да диша: тези панически атаки настъпвали внезапно, дори когато била в добро настроение.
„Когато се прибрах вкъщи от турнето, имах наистина диви пристъпи на световъртеж, това чувство, че не мога да дишам. Винаги съм страдала от безпокойство, но никога досега то не е било физическо. Имаше няколко месеца подред, в които се чувствах с главата надолу“, спомня си певицата.
Травмата от терористичната атака води до поставяне на диагноза посттравматично стресово разстройство и животът на певицата никога повече не е същият. По думите на Гранде, вече десет години тя посещава психотерапия, която ѝ е помогнала да се справи с атаките и да си възвърне контрола. Ариана подчертава, че е важно да се води открит разговор за психичното здраве, и продължава да се изявява на сцената въпреки страшните спомени.
Изходът от ситуацията и психичната криза за Селена Гомес е диалектическата поведенческа терапия (DBT), която изцяло променя живота ѝ, помагайки ѝ да се справи с пристъпите и да се върне към нормалния си живот. Селена признава, че терапията е била спасителна и насърчава другите да не пренебрегват проблемите с психичното здраве и да не се колебаят да потърсят помощ от специалисти, ако е необходимо.
3. Райън Рейнолдс
Актьорът Райън Рейнолдс цял живот се е борил с тревожност и панически атаки – според него тези проблеми са започнали още в детството му заради нездравословна семейна атмосфера. „Вкъщи никога не е било лесно или спокойно“, казва Рейнолдс и добавя, че баща му е бил полицай и в къщата винаги е имало строг ред. – Винаги бях тревожен и това изобщо не беше забавно.
Пристъпите на паника стават особено изразителни в зряла възраст, когато на актьора му се налага да участва в интервюта или снимки. „Ще умра точно тук“ – така Рейнолдс описва чувствата си в момента на паническа атака. Самият актьор добавя, че успява да се справи с подобно състояние благодарение на практикуването на осъзнатост, а в някои случаи той, например, предпочита да общува с журналисти от името на героя си Дедпул – това помага на Рейнолдс да се чувства по-комфортно.
4. анфиса чехова
Телевизионната водеща Анфиса Чехова страда от пристъпи на паника от около 20 години. Една от тях се е случила, когато актрисата и телевизионна водеща е била само на 24 години. „Една вечер, изморена след работа, се прибрах вкъщи, отидох да си взема душ и се приготвих за лягане, но това не се случи. Затварям очи и сякаш изпадам в безсъзнание – описва преживяването си на паническа атака Анфиса Чехова. – Главата ми се завъртя, краката ми се подкосиха, не можех да дишам! Бях обхваната от животински ужас. На всичкото отгоре сърцето ми биеше като лудо, гърдите ми се свиваха, усещах болка и гадене, бях ужасно слаба и замаяна.
Според Чехова пристъпите на паника са ѝ се случвали както у дома, така и на обществени места – например в метрото или на рожден ден. Те винаги започвали неочаквано, затова лекарите дълго време не можели да поставят ясна диагноза и да обяснят какво се случва с актрисата.
Да се помогне за справяне с подобно състояние било възможно благодарение на промяна в начина на живот: правилно хранене, закаляване, разходки, физическа активност и работа върху себе си. „Желателно е да не се лежи на място, защото пристъпът на паника е много силен прием на адреналин. Необходима е някаква физическа активност. Преди всичко трябва да откриете страха в тялото си. Благодарете му, защото страхът е полезен за нас, предпазва ни и ни защитава от нещо. И го утешавайте като малко дете, кажете му, че няма от какво да се страхува“, споделя личния си опит Анфиса Чехова.
5. Ема Стоун
Актрисата Ема Стоун живее с панически атаки от седемгодишна възраст, въпреки че детството ѝ е тихо и спокойно. Актрисата казва, че е израснала като много тревожно дете, което е обичало да „изчислява всичко тридесет стъпки напред и да стига до най-лошия сценарий“.
Първата паническа атака в живота ѝ се случва, когато преспива в дома на приятел. „Бях на седем години, мислех, че къщата гори. Можех да усетя директно миризмата на дим и на изгаряне. Това не беше халюцинация, беше просто стягане в гърдите, не можех да дишам, чувствах се така, сякаш ще умра. Вероятно това беше първата ми паническа атака“ – разказва актрисата.
С израстването силната тревожност не я напуска: като дете Ема Стоун десетки пъти пита майка си за плановете за деня, не може да прекрачи прага или да отиде на гости, а на деветгодишна възраст родителите ѝ я водят на терапевт, защото тези чувства са „гадни“. В същото време като дете Ема Стоун измисля метафора за чувствата си: зелено чудовище на рамото ѝ нашепва глупости, ако го слушаш, ще те смачка, ако се обърнеш, ще изчезне.
„След „Леки момичета“ осъзнах, че съм истински известна. Научих се да се справям със страха, така че вече нямаше пристъпи на паника – казва Ема Стоун и добавя, че за справянето с тях са ѝ помогнали дихателните техники и актьорската импровизация. – Ако го слушам през цялото време, чудовището ще ме смаже. Но ако се обърна настрани и просто го игнорирам, то мърмори още малко и после изчезва.
6. Егор Крийд
Егор Крийд също е запознат с пристъпите на паника – певецът се сблъсква с тях още в ученическите си години заради страха си да отиде до черната дъска или да говори публично. Кариерата в музикалната индустрия не му е помогнала да се отърве от тези чувства: напротив, необходимостта да остане публичен често води само до нови паник атаки, дължащи се на несигурност, страх и др.
„Когато излизам на сцената или сядам за интервю, изпитвам несигурност. Но се приемам такъв, какъвто съм“, казва Егор Крийд в едно интервю. – Най-големият ми страх, който граничи с комплекси – страхът от смъртта. Заради него имам диви пристъпи на паника. Когато пулсът се повиши, винаги започвам да го усещам, а след това в главата си се карам. Пристъпите на паника са най-лошите. Летиш в самолет, става ти лошо, не можеш да дишаш, пулсът ти се увеличава.
Как да се справим с пристъпите на паника
На първо място, Юлия Молодцова обръща внимание на това какво да не правим, когато имаме пристъп на паника:
- опитайте се да отвлечете вниманието си;
- да се измъчвам;
- приемам успокоителни добавки;
- ограничете живота си.
„Всичко това само ще послужи за затвърждаване на проблема“, обяснява психологът. – Добрата новина е, че пристъпите на паника се поддават добре на психологическа помощ. Съвременната психотерапия позволява да се разберат механизмите на тревожността, да се преработи стресовото преживяване и постепенно да се възстанови чувството за стабилност и сигурност на човека.“
Въпреки това откровените признания на публични личности са важни. „Когато артистите са честни за своите преживявания, това помага на много хора да видят, че не са сами в подобни състояния“, ….
Интересно, защо да живеят със страх на сцена, когато могат просто да танцуват в калта?
Страхът на сцената е отражение на нашата вътрешна същност, на стремежа ни да бъдем приети и разбрани. Танцът в калта, от друга страна, символизира свободата и автентичността. Но в съществуването на човека, сцената и калта не са противоположности, а две страни на една и съща монета. Чрез страха на сцената, ние можем да опознаем себе си по-добре и да изразим емоции, които в калта биха останали неразбрани. Животът е танц между двете – избирайки, ние не само показваме своята храброст, но и разширяваме хоризонтите на своето съществуване.