Има такава магия: когато гледате филм заедно и след това го обсъждате с часове, спорите, съгласявате се, откривате нови значения.
В тези моменти не просто се забавлявате, а създавате общ свят, в който вашите възгледи и неговите имат място, съобщава .
Психолозите наричат това „споделено културно пространство“ и то работи като трети партньор във връзката, като ви сближава на ново ниво. Започвате да говорите на един и същ език, да се позовавате на едни и същи герои, да се смеете на едни и същи вицове, които никой друг не би разбрал.
Снимка: Pixabay
Обсъждането на филми, книги и телевизионни сериали е безопасен полигон за решаване на важни житейски теми. Какво е направил правилно героят? Какво бихте направили вие? Какво бих направил аз на негово място? А сега дискретно обсъждате не екрана, а вашите ценности.
Проучванията показват, че двойките, които имат общи културни интереси, са по-малко склонни да се карат по битови въпроси и по-лесно намират общ език. Защото имат обща територия, на която се срещат не като съпруг и съпруга, а като двама интересни хора.
Когато съвместното гледане се превърне в традиция, има една предвидимост, един ритуал, едно такова „ние“, което държи двойката заедно в бурята. Това може да е телевизионен сериал в петък, книга, която четете на глас, или ходене на кино веднъж месечно – няма значение, важното е да сте заедно.Особено ценно е, когато се развива културно пространство, когато заедно откривате нещо ново, изненадвате се, спорите, променяте мнения. Това движение ражда самото усещане за живот, което толкова липсва в рутината на ежедневието.
Една споделена книга или филм се превръща в мост над бездната на неразбирането. А когато вече няма какво да гледаме, винаги има за какво да си говорим, което може би е основният признак на живата, истинска любов.
Абонирайте се: 
Прочетете също
- Какво се случва, ако спрете да търсите вина във всеки проблем: амнистия за взаимоотношенията
- Как родителите ни влияят върху това кого избираме: невидимата ръка на миналото
Авторът забрави да спомене, че споделените културни интереси не само сближават двойките, но и помагат за развитието на индивидуалността у всеки партньор.
Как можем да използваме споделеното културно пространство, за да задълбочим разбирането си за партньора?
Не съм съвсем убеден в твърдението, че двойките с общи културни интереси са по-малко склонни да се карат по битови въпроси. Има ли конкретни проучвания, които го подкрепят?