Учени от Новгородския държавен университет са установили, че една трета от пациентите с холестаза (синдром, характеризиращ се с нарушено образуване, секреция или изтичане на жлъчка от черния дроб в дванадесетопръстника) имат висок риск от увреждане на бъбреците, съобщиха за Gazeta.Ru от Новгородския държавен университет.
Проблемът с холестазата далеч надхвърля рамките на чернодробното заболяване. Застоят на жлъчка причинява тежка интоксикация и води до повишено налягане в порталната вена (портална хипертония).
В същото време се развива лимфна хипертония – повишаване на налягането в лимфните съдове. И двете тези явления, всяко по свой начин, нарушават работата на други органи, особено на бъбреците. В резултат на това се развива бъбречна недостатъчност, която в 10-45% от случаите е фатална.
Учените решават да обяснят механизма на това явление – да разберат как точно и колко сериозно чернодробните заболявания със застой на жлъчката увреждат дренажната система на бъбреците. За тази цел те изследват бъбреците на починали хора: 30 проби без патология и други 50 – от пациенти, чиято смърт е причинена от хроничен хепатит, цироза и портална хипертония. Учените изследвали и 116 пациенти с чернодробни заболявания.
Учените стигнали до заключението, че бъбреците страдат при чернодробни заболявания именно защото е нарушена тяхната дренажна – лимфна – система. При холестаза и портална хипертония тази система функционира неправилно. Учените са установили основните причини за нарушеното оттичане на лимфата. Сред тях са: намалена съкратителна функция на клапите на лимфните съдове, притискане на лумена им, промени в градиента на налягането и нарушение на съкратителната функция на гладката мускулатура на стените на съдовете. Повишеното венозно налягане претоварва лимфната система, тъй като се филтрира повече течност и оттокът е затруднен. Това води до лимфен застой и оток на бъбречната тъкан.
Това прозрение дава нова перспектива за тактиката на лечение на пациентите с холестаза и се фокусира не само върху възстановяването на чернодробната функция, но и върху поддържането на лимфния отток от бъбреците. Този подход може значително да подобри прогнозата и да намали риска от бъбречна недостатъчност.
