До този извод са стигнали учени от Медицинския университет в Уенчжоу. Резултатите от проучването са публикувани в списание Nutrition Journal (NutJ).
В проучването са участвали повече от 900 души на възраст над 60 години. Изследователите са анализирали как времето за хранене и продължителността на нощните хранения са свързани с така нареченото „здравословно остаряване“ – състояние, при което човек няма сериозни хронични патологии (като диабет и сърдечни заболявания), когнитивни нарушения и симптоми на депресия.
Анализът показва, че най-добри здравни показатели се наблюдават при хората, които имат около 13-14 часа между храненията през нощта.
Това означава, че между вечерята и закуската има достатъчно време, за да се възстанови организмът.
Установено е, че времето на самите хранения също е важно. Тези, които са закусвали рано сутрин – между шест и седем часа – и са вечеряли сравнително рано, между 17 и 18 часа, са имали най-големи шансове за добро здраве. По-ранното или, обратно, по-късното хранене се свързва с по-лоши здравни резултати.
Изследователите обясняват този ефект с въздействието върху циркадните ритми – вътрешния биологичен часовник на организма, който регулира метаболизма, мозъчната функция и нивата на възпаление.
Според авторите на статията един стабилен хранителен режим може да бъде прост и достъпен начин за поддържане на здравето в напреднала възраст. Въпреки това учените подчертават, че за окончателни заключения са необходими допълнителни изследвания.
Интересно е как хранителният режим може да повлияе на остаряването. Въпросът е, как точно се измерва ‘здравословното остаряване’? Има ли конкретни примери за изменения в здравето на участниците?