До този извод са стигнали учени от Калифорнийския университет в Сан Диего. Резултатите от тяхното изследване са публикувани в списание Cell.
Екипът е анализирал вирусни геноми, включително на грип А, ебола, марбургска треска, SARS и SARS-CoV-2, като се е фокусирал върху периода непосредствено преди вирусът да бъде предаден на хората. Учените са очаквали да открият признаци на адаптация, които подготвят вируса за заразяване на хората. Филогенетичните анализи обаче показват, че вирусите не са били подложени на необичаен естествен подбор или не са придобили забележими еволюционни промени преди предаването им на хората.
„Нашите открития оспорват идеята, че пандемичните вируси имат специални свойства преди контакта с хората. Повечето вируси още в началото са способни да заразяват хора и да се разпространяват сред тях, а основният рисков фактор е контактът на човека с животни и променената им среда“, казват учените.
Проучването също така потвърди, че разпространението на SARS-CoV-2 е било естествено. Те не са открили доказателства за лабораторна адаптация в генома на вируса. Изключение прави грипният вирус H1N1, който предизвиква пандемия през 1977 г. след 20-годишно отсъствие. При него се наблюдава профил на селекционния натиск, характерен за лабораторни адаптации, което потвърждава отдавнашната хипотеза за възможно изтичане на информация.
Според учените тези открития са важни за предотвратяването на бъдещи епидемии. Те подчертават, че усилията за контрол на зоонозните вируси трябва да се съсредоточат върху взаимодействията между хората и животните и промените в екосистемите, а не върху търсенето на редки „супермутации“ на вируси.
