Котките са признати майстори в маскирането на болката и тази еволюционна стратегия, която е спасила дивите им предци от хищници, сега се обръща срещу домашните любимци.
Ветеринарните лекари все по-често се сблъскват със ситуации, в които стопаните години наред не забелязват, че домашният им любимец живее със синдром на хронична болка, като отписват промените в поведението си като „старост“ или „лош характер“, съобщава кореспондент на .
Остеоартритът е едно от най-разпространените, но и най-пренебрегвани заболявания при възрастните котки.
Снимка:
Рентгенологичните изследвания показват, че повече от 60% от котките на възраст над 10 години имат признаци на ставен остеоартрит, но само при малка част от тях стопаните забелязват класическо куцане.
Вместо да куца, котката с болки в ставите просто започва да скача по-малко, отказва се от любимите си високи места или променя походката си – промени, които хората трудно забелязват. Тя може да спре да скача на перваза на прозореца, но стопанинът често си мисли, че котката просто е „по-спокойна“.
Зъбната болка е друг често срещан източник на страдание, който собствениците пренебрегват.
Котките с резорбтивни зъбни лезии или гингивит продължават да се хранят, защото инстинктът за оцеляване е по-силен от дискомфорта, но могат да дъвчат „странно“, да изпускат храна или да стават раздразнителни при докосване на муцуната.
Важно е да се осъзнае, че хроничната болка не просто влошава качеството на живот – тя поставя началото на порочен кръг от стрес и възпаление, който изостря когнитивните нарушения.
Котка, която изпитва постоянен дискомфорт, спи по-слабо, става тревожна и може да започне да уринира на неподходящи места, което собствениците погрешно обясняват с „деменция“ или „вреда“.
Съвременната ветеринарна медицина предлага широк арсенал от лечения за овладяване на хроничната болка при котките, включително нестероидни противовъзпалителни средства, габапентиноиди и физиотерапия.
Но ключът към успешното лечение е навременната диагноза, която започва с внимателно наблюдение от страна на собственика и готовност да възприеме промените в поведението не като „норма на старостта“, а като сигнал за помощ.
Абонирайте се: 
Прочетете също
- Какво се случва, ако пренебрегнете страха на кучето си: как миризмата на човешката тревога се отразява на домашния любимец
- Защо котката крещи през нощта, а през деня е спокойна: старческо безпокойство или заболяване
