Страхът от раздяла виси над много двойки като Дамоклев меч и ги кара да ходят на пръсти, да се страхуват да кажат нещо нередно, да бъдат себе си.
Изразходваме огромно количество енергия, за да задържим партньора си, и в тази надпревара губим най-ценното – способността да бъдем щастливи тук и сега, съобщава кореспондентът на .
Когато престанем да се страхуваме, че ще бъдем изоставени, се случва удивително нещо: спираме да се контролираме, да проверяваме, да живеем в очакване на удар.
Снимка: Pixabay
Започваме да дишаме пълноценно, защото знаем: ако този човек си тръгне, аз няма да умра, ще се справя.
Психолозите отдавна са забелязали: колкото повече човек се страхува от раздяла, толкова повече прави неща, които водят до тази раздяла. Ревност, контрол, постоянни проверки, изискване на доказателства за любов – всички тези неща уморяват партньора и всъщност го отчуждават.
Свободата от страха от загуба не означава, че сте готови да загубите, а че сте спрели да живеете в плен на този страх.
Избирате да сте заедно не защото се страхувате от самотата, а защото се чувствате добре, и това е честен избор.
Проучванията показват: двойките, при които и двамата не се страхуват от раздяла, живеят по-дълго и по-щастливо. Тъй като не се страхуват един от друг, те избират да бъдат заедно всеки ден и този избор има цена, която са готови да платят.
Когато страхът изчезне, има място за истинска интимност, за разговори, за спорове, за смях. Преставате да бъдете ръководител и контролиран, а се превръщате просто в двама души, на които им е добре заедно.
Страхът от раздяла изчезва не когато получите гаранции, а когато осъзнаете: няма гаранции, но вие сте достатъчно силни, за да оцелеете при всеки изход.
И това осъзнаване ви прави не циник, а възрастен човек, способен на истинска любов.
Абонирайте се: 
Прочетете също
- Защо да спорите за пари, ако ги обичате: финансите като огледало на ценностите
- Защо се страхуваме да останем сами дори в лоши връзки: страх от празнота
Вярно ли е, че липсата на страх от раздяла наистина води до по-добри отношения, или това е просто оптимистичен възглед?