Кратките видеоклипове и безкрайното ровичкане постепенно променят структурата на работата на мозъка ни.
Това е сериозен проблем на XXI век / колаж от УНИАН, снимка от pxhere.com
Кратките видеоклипове и скролването могат постепенно да променят функциите на мозъка и да повлияят на мисленето. В интервю за УНИАН психологът Виталий Сторчеусов подробно обясни как хората губят умението да анализират информация и да се концентрират поради постоянното потребление на „леко“ съдържание.
Могат ли кратките видеоклипове и скролването наистина да повлияят на мозъка толкова много, че да доведат до „деградация“ на мисленето?
Да, кратките видеоклипове и превъртането на мисли наистина влияят на мозъка – могат да доведат до влошаване на мисленето. Това е така, защото мозъкът ни е много мързелив и от време на време се нуждае от някакво предизвикателство, за да не деградира. Мозъкът е като мускул – ако го поддържате в тонус, той работи доста добре, обработва информацията.
А скролването е бърза консумация на информация, бърз допамин. Не е нужно да съпоставяте фактите, докато скролвате. Видеоклиповете в социалните мрежи обикновено са забавни. Маркетолозите знаят, че хората всъщност не „разбират“ информационното съдържание, но потребителите харесват забавните видеоклипове, в които картината се сменя бързо и има проста идея, която се дъвче максимално.
И ако хората често консумират такова съдържание, те постепенно спират да използват критично мислене. Поради това уменията за критично мислене на хората се влошават.
Има ли научни доказателства, че цифровото съдържание може да предизвика един вид „псевдоемоция“?
Учените са доказали, че кратките видеоклипове влияят върху функциите на паметта и вниманието. Това има особено негативен ефект върху способността на човека да се концентрира, да запомня и да обработва информация.
Какво представлява „цифровата лоботомия“? Това реално психологическо състояние ли е?
„Дигиталната лоботомия“ е състояние, при което човек има намалена концентрация и апатия. Това състояние може да е резултат от прекомерно потребление на информация от социалните медии.
В живота на човека трябва да има баланс между работата и почивката, трябва да има смяна на формите на дейност, по-специално преминаване от обработка на информация към нещо телесно. Разбира се, ако човек седне в интернет след работа, особено когато е уморен, той ще получи допамин, някакво удоволствие, но по същество – мозъкът не е почивал, а просто е бил зает с обработката на друга информация.
Поради това мозъкът може да се умори, което води до намаляване на вниманието и концентрацията и е възможна апатия. Човекът може да стане „зеленчукоподобен“.
Този проблем може да възникне при хора, които имат много слаба връзка с тялото си, депресирани са или имат силна тревожност. Консумацията на съдържание е начин за тях да получат някакво удоволствие от живота или да успокоят малко тревожността си.Кратките видеоклипове формират ли навик за постоянно стимулиране и непоносимост към „бавното“ съдържание: книги, обучения, дълги видеоклипове?
Сто, дори хиляда процента – кратките видеоклипове формират пристрастяване към бързото съдържание. Когато мозъкът обработва бавна информация, например докато чете научна литература, той работи много усилено – съпоставя, учи. А когато става дума за кратки видеоклипове, мозъкът се учи да създава нетривиални вериги от причинно-следствени връзки.
Когато мозъкът види съдържание, което изисква сериозно „потене“, за да установи причинно-следствени вериги, той се съпротивлява и тогава настъпва скука, а на хората им е много трудно да седнат и да го гледат до края.
Може ли редовното гледане на клипове и късометражни филми да повлияе на паметта и способността за анализ на сложна информация?
Паметта се повлиява сто процента, защото мозъкът се е научил да не възприема много неща. Например, когато родителите ни са чели някоя книга, те са запомняли фразите, които са били в нея. А ние, ако прочетем нещо или видим нещо, вероятно вече сме пропуснали тази информация. Всъщност способността на хората да запомнят подробности се е влошила.
Социалните медии обикновено са развлекателно съдържание и не развиват паметта или способността за анализ на информацията.
Възможно ли е мозъкът да се „преквалифицира“, след като е свикнал с краткотрайно съдържание, и колко време отнема това?
Мозъкът може да бъде преквалифициран за 21 дни. В някои случаи трябва не само да работите върху това да се отучите да консумирате кратко съдържание, но и да промените начина си на живот, а това може да отнеме години.
За да преквалифицирате мозъка си, трябва да започнете да консумирате бавна, скучна информация. Или да спрете да консумирате съдържание за известно време.
справка
Виталий Сторчеусов
Психолог
Виталий Сторчеусов е практикуващ психолог, специалист по преодоляване на тревожността и конфликтология.
Получава висше образование по специалността „Практическа психология“ в Хмелницкия национален университет.
Обучава се като консултативен психолог по метода на позитивната кроскултурна психотерапия. В практиката си се специализира в интегрирането на техники на когнитивно-поведенческата терапия за работа с фобии, панически атаки и изграждане на самооценка.
