Неврологът Гай Лесинер отбелязва, че има все повече доказателства за връзката между липсата на сън и влошаването на когнитивните способности в напреднала възраст.
Тези данни се основават на изследване на Британската биобанка / снимка: pixabay.com
Сънят е истинска суперсила, която ни прави по-умни, по-здрави и по-щастливи. Но колко сън е достатъчен? И наистина ли безсънието е толкова вредно, разказва The Gdian.
The Gdian отбелязва, че през последното десетилетие ни се внушава, че сънят е легитимно средство за подобряване на работоспособността. В същото време той повдига въпроса дали спането само по шест часа на нощ може да доведе до здравословни проблеми в бъдеще.
В статията се подчертава, че хроничното лишаване от сън е много вредно за хората.
„Едно от тревожните и сравнително скорошни открития е глимфатичната система – механизъм за отделяне на отпадъци, който отмива „неправилно нагънатите“ протеини от мозъка по време на почивка, като например бета-амилоидите, които се откриват в мозъците на пациенти с Алцхаймер“, съобщава публикацията.
Ръсел Фостър, професор и ръководител на Института по невробиология на съня и циркадните ритми към Оксфордския университет, споделя данни, според които лошият сън на средна възраст е рисков фактор за деменция в напреднала възраст, тъй като мозъкът губи способността си ефективно да елиминира тези токсини.
„Съществуват все повече доказателства за връзката между липсата на сън и влошаването на когнитивните способности в напреднала възраст. Но тя е свързана и с повишен риск от сърдечносъдови заболявания и инсулт. Знаем също, че той влияе върху цял набор от други физиологични процеси, като имунната система, дихателната система и др. Тя дори влияе на начина, по който мозъкът ви обработва сигналите за болка, и ви прави по-уязвими към тях. Сънят влияе на всяка система по един или друг начин“, добавя Гай Лесинер, невролог, специализиран в областта на нарушенията на съня.
В публикацията обаче се казва, че ако човек не си осигурява препоръчителните седем до осем часа сън, това не означава непременно, че е изложен на риск.
Пояснява се, че тези данни се основават на изследвания на Британската биобанка – дългосрочна биомедицинска база данни, която проследява живота на половин милион доброволци.Данните помагат на учените да изследват как генетиката, начинът на живот и околната среда си взаимодействат и причиняват заболявания. Въпреки това, както се подчертава в статията, това не означава, че те са безупречни.
„По отношение на въпрос като съня не може просто да се вземе средна стойност и да се каже, че това е времето, от което всеки се нуждае“, отбелязва Фостър.
Изданието съобщава, че за да се разбере дали човек спи достатъчно, той трябва да обърне внимание на това как се чувства с количеството сън, което получава.
„Има хора, които се нуждаят от по-малко сън от други, за да поддържат едно и също ниво на когнитивно, психологическо и физиологично здраве, а има и такива, които са генетично предразположени към дълъг сън и се нуждаят от много повече“, казва Лещанер.
Той добави, че ако човек спи по шест часа на нощ, но не се чувства уморен, не изпитва никакви когнитивни симптоми и не се опитва да спи повече, ако има време, това е добър показател, че има генетична нужда от кратък сън.
„Лош сигнал е, ако сте раздразнителни, изпитвате апатия или прекомерно разчитате на кофеина“, подчертава Фостър.
В същото време в публикацията се отбелязва, че безсънието, т.е. невъзможността да заспите, въпреки че искате, е различно физиологично състояние от хроничния недостиг на сън.
„Най-лесният начин да се види разликата е, че ако вземете човек с недостиг на сън и му осигурите легло през деня, той ще заспи, докато хората с безсъние няма да заспят“, обяснява Лещинер.
Други новини за съня
По-рано УНИАН съобщи, че някои хора дори след 8-часов сън може да не се чувстват бодри на сутринта. Психологът Уенди Троксел обясни каква е причината за това.
Писахме също, че експерти по съня обясниха защо някои хора се събуждат посред нощ, особено около 3 ч., и как да заспим бързо след това.
