Въпреки че някога Аристотел е твърдял, че растенията са неподвижни, съвременната наука напълно опровергава това.
Този факт е поразителен / снимка depositphotos.com
За повечето от нас краставицата е познат продукт, но учените подчертават: този организъм е един от най-динамичните в растителния свят. Историята на изучаването на краставицата като „подвижна лоза“ започва още през XIX в. с трудовете на Чарлз Дарвин, който буквално бил очарован от способността на леторастите да се въртят непрекъснато.
Дарвин забелязал, че върховете на краставиците извършват постоянни кръгови движения, описвайки траектория с диаметър от 30 до 50 сантиметра, пише JSTOR Daily. Това позволява на пипалата да „сондират“ пространството и да намират всяка опора в обсега си. Великият естествоизпитател записва тези пространствени траектории в свои скици, които са в основата на бестселъра му „За движенията и навиците на увивните растения“.
Дори той обаче не е успял да даде точно механично обяснение как точно се усукват пипалата при допир с дадена повърхност.
150 години по-късно
Загадката остава неразгадана повече от век и половина, докато екип от физици на меката материя не се заема да намери отговора. В изследване, публикувано в списание Science, екипът от учени обяснява, че пипалата на краставиците съдържат вътрешна влакнеста лента от специализирани клетки. Когато се свият, те предизвикват мигновено навиване на придатъка в спирала.
Този сложен процес биолозите наричат тигмотропизъм – способността на растенията да променят посоката на растежа си в отговор на физически стимул (докосване). Именно този механизъм позволява на краставицата буквално да се „изкачва“ нагоре към слънчевата светлина. Както предполага Дарвин, тази стратегия повишава репродуктивната способност на растението, като позволява на листата да получават максимална енергия от въздуха и светлината.
Глобално движение през хилядолетията
В допълнение към физическото придвижване по повърхности краставицата е демонстрирала забележителна глобална мобилност. Възникнало в подножието на Хималаите преди повече от 3000 години, растението е успяло да „завладее“ всички континенти. Изследователите отбелязват, че жаждата на хората за освежаващите свойства на краставицата я превръща в ценна стока, която се разпространява по света по-бързо от всяка друга лоза.
Някога Аристотел твърдял, че „растенията нямат движение“, защото са закрепени в земята. Биологията на краставицата обаче активно опровергава този афоризъм, доказвайки, че пред нас е сложна, динамична и постоянно движеща се система, способна да се адаптира към околната среда със забележителна прецизност.
По-рано УНИАН съобщи, че НАСА е открила необичаен начин за увеличаване на времето на престой на човека в космоса.
