Чувството на притежание често се маскира като силна любов, но в действителност то разрушава интимността между партньорите бавно и незабележимо за околните.
Психолозите твърдят, че в основата на ревността е дълбоката несигурност и страхът да не загубим значим обект на обич в живота си, съобщава кореспондентът на .
Проектирането на собствените желания върху съпруга/съпругата може да стане причина за неоснователни подозрения, когато човек приписва на партньора си свои скрити мисли и намерения.
Снимка: Pixabay
Подсъзнанието работи хитро, като ни кара да виждаме заплаха там, където такава няма в реалността на заобикалящия ни свят и ежедневните събития.
Преживяванията от детството играят ключова роля за формиране на реакциите към потенциалната конкуренция за вниманието на възрастните наоколо в ранна възраст. Ако детето е чувствало дефицит на любов от страна на родителите си, като възрастен то постоянно ще изисква потвърждения на лоялността от своя избраник.
Контролирането на телефона или социалните мрежи на партньора не решава проблема, а само увеличава напрежението в семейната система на взаимоотношенията между мъжа и жената.
Пълното наблюдение показва желание да се контролира животът на другия човек, вместо да се изгради доверителен диалог за равни права и условия.
Ниската самооценка кара човек да се сравнява с въображаеми конкуренти, да открива въображаеми недостатъци и несъвършенства във външния си вид или личния си характер. Вътрешният критик не дава покой, изисквайки постоянни доказателства за любов и изключителна позиция в живота на партньора до себе си.
Откритият разговор за чувствата помага да се намали степента на нажеженост, като позволява да се изрази страхът без обвинения и агресивни изблици срещу любимия човек.
Неуязвимостта често е по-обезоръжаваща от всякакви искания за отчети за времето, прекарано далеч от дома и семейството.
Работата с терапевт е необходима, когато ревността се превърне в патологична и пречи на нормалното функциониране на индивида в обществото и в кръга от близки хора. Терапевтът ще помогне да се открие истинската причина за тревожността и да се работи върху травматичното преживяване от миналото, без в процеса да се включва настоящият партньор.
Доверието се гради върху свободата на избора, когато всеки човек осъзнава отговорността за действията и решенията си в съвместния живот ежедневно и ежечасно. Ограничаването на свободата на партньора в името на собственото спокойствие води единствено до натрупване на скрит гняв и желание за излизане от клетката на ограниченията.
Ревността може да бъде сигнал за реални проблеми в една връзка, когато интуицията подсказва наличието на студенина или дистанцираност от страна на партньора на родения.
Важно е да се прави разлика между здравословната бдителност и болезнената фиксация върху детайли, които нямат отношение към здравината на зрелия съюз.
Съсредоточаването върху собственото ви развитие ви позволява да прехвърлите вниманието си от партньора към личното си израстване и достигането на нови върхове в кариерата или любимото си хоби. Увереният в себе си човек е по-малко зависим от мнението на околните и по-лесно понася временната липса на внимание от страна на другата половинка до себе си.
Сравняването на настоящите взаимоотношения с минали преживявания често изкривява възприемането на реалността, като принуждава да се търси потвърждение на най-лошите сценарии в настоящето.
Всеки съюз е уникален, така че прехвърлянето на стари травми върху нов човек е несправедливо и разрушително действие и за двамата партньори.
Емоционалната зрялост се проявява чрез способността да се преживява дискомфорт без незабавни реакции на агресия или искане на утеха от близкото обкръжение на познати хора. Саморегулацията помага да се запази достойнството в моменти на слабост и да не се превръща партньорът в обект за изхвърляне на негативни емоции постоянно и без мярка.
Партньорът може да се умори от постоянните проверки и подозрения, което води до реално охлаждане на чувствата и желание да се дистанцира от източника на нервно напрежение.
Парадоксът е, че страхът от загуба често реализира точно този сценарий, който човекът се опитва да избегне с всички сили.
Приемането на несигурността е важно умение за живота в двойка, тъй като никой не може да гарантира абсолютна сигурност на чувствата за живот за дълго напред. Любовта изисква риск и доверие в света, в противен случай тя се превръща в затвор на взаимната обвързаност и страховете от неизвестното бъдеще.
Подкрепата на приятелите може да помогне да се погледне на нещата в перспектива, но е важно да не позволявате на околните да вземат решения вместо вас по личните въпроси на вашето семейство.
Понякога е необходим обективен поглед, но окончателният избор винаги е на тези, които изграждат отношенията си пряко и лично един с друг.
Промяната на вътрешното състояние на човека изисква време и търпение, тъй като невронните връзки на мозъка формират обичайни реакции на стрес и потенциални заплахи за личната безопасност. Практиките за осъзнатост ви помагат да забележите кога възниква ревността и да изберете различен модел на поведение вместо автоматичен изблик на разрушителен гняв.
Взаимното зачитане на личните граници намалява тревожността, защото всеки знае своята ценност и правото си на лично пространство в рамките на общата връзка на един силен съюз.
Разбирането на автономността на партньора ви позволява да го обичате като свободна личност, а не като собственост, изискваща постоянно наблюдение и съобразяване с движенията на всеки един от тях.
Преодоляването на ревността отваря пътя към истинската интимност, където няма място за страхове и подозрения, а само за искрено приемане на другия такъв, какъвто е. Освобождаването от това чувство прави отношенията лесни и изпълнени с радост от всеки миг, в който сме заедно един до друг в мир.
Абонирайте се: 
Прочетете също
- Защо да се вслушвате в интуицията си, когато избирате партньор: гласът на подсъзнанието
- Когато има криза на съвместния живот: етапи на съзряване на двойката
