Стандартните инструкции на всяка опаковка спагети гласят: вземете голяма тенджера, един литър вода на сто грама.
Но италианските домакини и готвачи отдавна нарушават това правило, съобщава кореспондент на .
Те поставят широк тиган с високи стени на огъня и слагат сухата паста директно в студена вода. Резултатът е гъста, ал денте текстура и богат сос, който не се отцежда в мивката.
Снимка: Pixabay
Пестене на вода и време, без да се жертва качеството
При традиционния метод нишестето се измива от макаронените изделия в огромно количество вода, а ценната течност отива в канализацията. В тигана макаронените изделия се готвят в собствения си разтвор на нишесте, което естествено сгъстява бъдещия сос.
Този метод се нарича „паста асорбита“ или накисване. Водата се абсорбира в пастата почти напълно и не се налага да отцеждате нищо – всичко остава в тигана.
Как да изчислим правилно пропорциите
Вземете такова количество вода, че да покрие сухите спагети само с един сантиметър. За двеста грама паста са необходими около четиристотин милилитра течност.
Посолете водата както обикновено – десет грама на литър, но преизчислете обема. Много хора правят грешката да използват сол на око, което води до безвкусно ястие.
Технология на готвене стъпка по стъпка
Разчупете дългите спагети на половина или ги оставете така, ако тиганът позволява. Разположете ги на равномерен пласт, залейте ги със студена вода и посолете.
Включете максималната температура и оставете да заври. След като водата заври, намалете котлона на средна степен и разбърквайте на всеки две минути.
Таен трик с финалния сос
Когато в тигана остане съвсем малко течност (след около осем до десет минути), добавете доматения сос, сметаната или само парченце масло. Разбъркайте енергично, за да може нишестето да свърже всичко в една емулсия.
Ястието ще бъде готово след минута-две, поемайки ароматите на добавките. Не е необходимо отделно готвене на соса в съседна тенджера.
Водата от нишестето, която остава накрая, е идеалният сгъстител за соса от сирене. Настърганият пармезан, хвърлен в горещата паста, ще се разтопи и ще създаде кремообразна текстура без бучки.
Експериментирайте с различни форми на пастата: пенне и фузили се приготвят дори по-бързо от спагетите. Но този метод не е подходящ за дребни орзо или оризова паста, тъй като те ще се разтопят на каша.
Кога да се върнете към класическата тенджера
За големи количества паста – четиристотин грама или повече – тенджерата ще стане тясна. Макаронените изделия ще се слепят и ще се сготвят неравномерно.
Този метод също така не е подходящ за прясна (а не сушена) паста или за пълнени изделия като тортелини. Тънкото тесто се нуждае от много вода, за да не се свие.
Основната опасност при метода на накисване е изсъхването. Ако сте разсеяни и течността изври преди да е изтекло времето, пастата ще загори и ще се превърне в твърд плосък хляб.
Следете процеса и ако е необходимо, добавяйте по малко гореща вода. Веднъж опитали този трик, никога повече няма да се върнете към обемистата тенджера.
Ето как да пестите енергия: водата в тиган кипва два пъти по-бързо, отколкото в голяма тенджера. Освен това миете само един тиган вместо два.
Професионален съвет: Налейте половин чаша вода с нишесте в чаша, преди да добавите соса. Ако ястието ви се стори сухо, налейте резервата обратно.
