Търсенето на „магическо хапче“ за отслабване превърна берберина в една от най-обсъжданите добавки в света.
Ще помогне ли тя? / снимка depositphotos.com
В съвременната култура на биохакинга и диетологията берберинът е направил истински пробив. Той вече е наричан „природен оземпик“. Потребителите споделят истории за впечатляваща загуба на тегло, като приравняват ефекта на растителния алкалоид с този на скъпите фармацевтични лекарства за диабет. Научната общност обаче призовава към предпазливост.
Подобна реторика опростява биологичните механизми и не отразява текущото състояние на знанията. Според изследователи от Медицинския университет във Вроцлав, които са анализирали въздействието на берберина върху чревната бариера, микрофлората и възпалителните процеси, той не действа като хормонално лекарство, пише Rzeczpospolita.
Как действа берберинът – полските учени имат отговор
Екипът изясни, че берберинът не действа като инкретиновите лекарства – не активира един специфичен рецептор и не предизвиква прост, предвидим метаболитен ефект. Ефектът му е непряк и дифузен, поради което не бива да се сравнява с лекарства като Ozempic.
Ефектите на берберина са тясно свързани с чревната микрофлора и неговата ефективност зависи от състава и функцията на чревните бактерии. Това означава, че резултатите от приема на добавки могат да варират при различните хора.
Изследователи от Медицинския университет във Вроцлав признават, че най-документираният ефект на берберина се отнася до червата. Алкалоидът влияе върху микрофлората, възпалителното състояние и целостта на чревната бариера. Както подчертава д-р Анна Дуда-Мадей, най-добре е проучено нивото на микробиотата и връзката ѝ с чревната бариера и възпалителните процеси. Особено обещаваща изглежда оста черва-мозък, въпреки че клиничното ѝ значение все още изисква допълнителни изследвания. Това означава, че берберинът влияе върху условията, при които се формира метаболизмът, а не го контролира пряко.
Защо берберинът не действа по един и същи начин във всеки случай
Изследователите също така наблюдават, че действието на берберина зависи от състава на бактериите в червата. При някои хора ще се проявят противовъзпалителни ефекти, а при други – защитни ефекти спрямо чревната бариера или метаболитни ефекти.
При лица след антибиотична терапия или с компрометирана микробиота отговорът на организма може да е по-слаб или да настъпи по-късно. Това обяснява защо берберинът не дава еднакви резултати.Ниската бионаличност на берберина не е непременно недостатък
Изследователите са разгледали често повдигания въпрос за ниската бионаличност на берберина. В представения преглед се отбелязва, че в контекста на червата тя може да е предимство. Ниската бионаличност при орален прием води до това, че съединението действа предимно локално в червата.
Там то претърпява трансформации с участието на микрофлората, които могат да доведат до образуване на биоактивни производни и промяна на чревната среда. Именно този локален ефект може косвено да повлияе на наблюдаваните метаболитни промени.
Според изследователите берберинът не може да се разглежда като универсална метаболитна добавка. Много по-точно е той да се възприема като модулатор на оста черва-микробиота-имунна система. От научна гледна точка той не е заместител на фармакологичното лечение или средство, което ще осигури предсказуем ефект при всеки пациент.
От наличните данни става ясно, че употребата на берберин може да бъде свързана със странични ефекти върху храносмилането. Те най-често се отнасят до: 1:
- гадене,
- болки в корема,
- подуване на корема,
- запек или диария.
Това съединение може също така да взаимодейства с много лекарства, включително циклоспорин, метформин, антидиабетни, противосъсирващи и седативни средства. Особено внимание трябва да се проявява по време на бременност и кърмене, тъй като берберинът може да повлияе на плода или кърмачето. Употребата на това съединение трябва да става само под наблюдението на лекар.
По-рано УНИАН съобщи колко вода всъщност трябва да пиете всеки ден.
Интересно е, как точно берберинът влияе на микрофлората? Имат ли вече конкретни изследвания за различията в ефекта при различни хора?
В статията се казва, че берберинът не действа като инкретиновите лекарства, но ми е интересно как точно са стигнали до този извод. Има ли конкретни изследвания, които да потвърдят това?
Ами, ако берберинът не е като Оземпик, то какво ще кажете за следващото „магическо хапче“? Има ли на хоризонта нова добавка, която може да ни изненада?