Забавна, а понякога и малко шокираща гледка: котка усърдно влачи любимата си играчка-мишка до поилката и я потапя във водата с плясък.
Много стопани смятат това поведение просто за странна шега, без да подозират, че зад него се крие сложна програма за оцеляване, съобщава кореспондентът на .
Всъщност „топенето“ на плячката е дълбок инстинкт, който се е формирал много преди предците на съвременните котки да заживеят в човешките домове.
Снимка:
Домашната котка възприема мястото, където стои купичката за вода и храна, като най-безопасното и предсказуемо място в цялата къща.
Като пренася там най-ценните си предмети – играчки, а понякога и плячка, тя се опитва да контролира средата си и да пази важните обекти от натрапници.
Майчински инстинкт: грижа за потомството
Една от най-често срещаните причини за това поведение е свързана с майчинския инстинкт.
Най-често играчките се „топят“ от котета, на които са им били отнети рано котенцата или са направили аборт – хормоналната им система продължава да изисква грижа за потомството, но няма кой да я изпълни.
Пренасяйки играчка в купа с вода, женската инстинктивно имитира процеса на пренасяне на котенцата си в безопасно гнездо, където има източник на влага и храна.
Понякога играчката може да бъде пусната не във водата, а в купата с храна. В този случай се задейства древен ловен модел: „плячката“ се поставя на същото място, където се съхраняват запасите, както са го правили дивите предци.
За котката нейната купичка се превръща в символично „сигурно място“, където човек не може да се страхува за безопасността на ценния предмет.
Ловен ритуал: контрол над плячката
Предците на дивите котки, след като са улавяли плячка, често са я топили, за да я обездвижат и да се уверят, че е мъртва. Домашната котка, при която липсват истински мишки и птици, прехвърля този ритуал върху своите играчки, като ги „убива“ във вода.
Тя свързва играчката с плячка с процеса на получаване на храна и предпочита да държи трофеите си близо до източника на храна.
Това поведение е особено силно изразено при котки, които са отбити рано и не са били напълно обучени да ловуват.
Изглежда, че те компенсират липсата на опит, като усъвършенстват уменията си за „убиване“ върху безопасни обекти, които никога не оказват съпротива.
Маркиране на зони и контрол на миризмите
Купата за вода и храна излъчва най-силните и важни миризми в къщата: миризмата на храна, влага и на самия домашен любимец.
Поставяйки играчка в нея, котката я попива с тези аромати, засилвайки следите си върху ценния предмет. Това е начин да каже на другите животни, живеещи наблизо: тази играчка принадлежи на мен и е защитена.
Освен това някои котки използват водата, за да се отърват от дразнещата миризма на играчката или, напротив, за да ѝ придадат нов, по-„правилен“ аромат.
Това им позволява да адаптират предметите около себе си към своите вкусове, като правят пространството по-предсказуемо и безопасно.
Скука и липса на ловна дейност
Когато на котката ѝ липсват физически упражнения и истински лов, тя търси алтернативни начини да освободи енергията си. „Къпането на играчки се превръща в забавна игра, която замества липсващото преследване на истинска плячка.
Това е особено забележимо при котките, които нямат достъп до открито пространство и трябва да прекарат целия си живот между четири стени.
Ако това поведение се превърне в натрапчиво, собствениците трябва да помислят за допълнителни сесии за игра с домашния си любимец.
Закупуването на интерактивни играчки, пъзели и редовното ловуване с лазерна показалка може да помогне на котката да задоволи ловните си инстинкти и необходимостта от топене на мишки във вода може вече да не е необходима.
Медицински причини: кога да се притеснявате
В редки случаи натрапчивото желание за пренасяне на предмети във водата може да е свързано с неврологични разстройства или хормонални нарушения.
Ако котката го прави постоянно, не оставя купичката часове наред и поведението прилича на натрапчиво, си струва да покажете котката на специалист.
Ветеринарният лекар може да помогне да се изключат проблеми с щитовидната жлеза или психичното здраве.
Най-често обаче „потъването“ на играчките е напълно безвреден, макар и необичаен, навик. Ако котката се храни с апетит, играе си и не проявява признаци на безпокойство, можете просто да се примирите с тази мила странност.
За по-добра хигиена собствениците трябва да осигурят отделна „топяща се“ играчка за котката си и да я мият редовно.
Не забравяйте, че котките действат инстинктивно. Понякога зад странното им поведение се крие дълбок инстинкт за оцеляване. Наблюдавайте и разбирайте техните нужди!