Малкото животинче, затворено в тясна клетка без колело или възможност да се движи, може да изглежда спокойно и дори миролюбиво.
Но зад тази измамна тишина се крие истинска трагедия, която се развива в тялото му, съобщава кореспондент на .
Хамстерът, лишен от физическа активност, не просто скучае – той бавно, но сигурно разрушава собственото си здраве.
Снимка: Pixabay
В дивата природа гризачите изминават до десет километра за една нощ, търсейки храна и изследвайки територията.
Метаболизмът им е ориентиран към огромен разход на енергия, а мускулната им система изисква постоянно натоварване.
Когато едно животно попадне в плен и бъде лишено от възможността да се движи, всички системи на тялото му започват да отказват една по една.
Затлъстяване и метаболитен срив
Първата и най-очевидна последица от хиподинамията е бързото наддаване на тегло. Хамстерът продължава да се храни със същия апетит като активните си събратя, но калориите вече не се изгарят, а се складират като мазнини.
Затлъстялото животно бързо губи подвижността си, което поставя началото на порочен кръг: движението му става още по-трудно и то наддава на тегло още по-бързо.
Мастните натрупвания притискат вътрешните органи, което затруднява работата на сърцето и белите дробове. Хамстерът се задъхва и дори кратката разходка от къщата до хранилката се превръща в изпитание.
Черният дроб, засегнат от мастна дистрофия, престава да се справя с функциите си и животното изпада в състояние на хронична интоксикация.
Атрофия на мускулите и ставни проблеми
Липсата на движение води до постепенна атрофия на мускулните влакна, които не получават обичайното натоварване. Първо отслабват задните крака, които са отговорни за изтласкването при бягане, и хамстерът започва да се движи с къси разбъркани стъпки.
Обикновено силните мускули предпазват ставите от нараняване, но ако те атрофират, всяко неудобно завъртане може да доведе до изкълчване или счупване.
Гръбначният стълб на гризачите, които в дивата природа са в постоянно движение, е особено засегнат. Междупрешленните дискове, лишени от редовна стимулация, губят еластичност и стават крехки.
Хамстерът може внезапно да се парализира в задната част на тялото си след рутинен скок от малка височина – и това е пряк резултат от месеци на затваряне без бягаща пътека.
Захарен диабет: генетичен капан
Съществува генетична предразположеност към диабет тип 2 при породите хамстери джуджета, особено при юнгарските хамстери.
В дивата природа този механизъм няма време да се включи поради високото ниво на активност. Но в клетка, където животното почти не се движи, клетките губят чувствителността си към инсулина и нивата на кръвната захар започват да се повишават.
Хамстерът диабетик пие огромни количества вода, уринира често и бързо губи тегло, въпреки че има добър апетит. Без лечение животното изпада в кома и умира в рамките на няколко седмици.
Единственото средство за превенция е бягаща пътека и просторна клетка, в която животното може да задоволи вродената си нужда от движение.
Психични разстройства и стереотипи
Липсата на физическа активност се отразява не само на тялото, но и на психиката на хамстера.
Хамстерът, който не може да тича, започва да проявява стереотипно поведение: безкрайно катерене по решетките на клетката, дъвчене на едно и също място или клатене на главата от една страна на друга.
Това са признаци на дълбок стрес и неудовлетвореност, сравними с човешката обсесивно-компулсивна невроза. Собствениците, които забележат това поведение, трябва спешно да осигурят на домашния си любимец колело с подходящ диаметър.
Дунгарските и сирийските хамстери имат различни размери на колелата: твърде малко колело ще травмира гръбначния стълб, а твърде голямото колело домашният любимец просто няма да може да развърти.
Идеалното колело е солидно колело без напречници, за да не се заклещват лапите. Само една нощ бягане може да възстанови радостта от живота на хамстера и да предотврати катастрофалните последици от хиподинамията.
