Сиренето се държи като капризен гост в хладилника: то се задушава и става слузесто в хранителното фолио, а на открито изсъхва и се напуква.
Идеалното съхранение изисква три условия – влажност, въздух и температура, съобщава кореспондентът на .
Оптималната влажност за сирене е седемдесет до осемдесет и пет процента. В нормален хладилник влажността рядко се повишава над петдесет процента, така че сиренето бързо губи вода.
Снимка:
Проблемът се решава с пергаментова хартия. Сиренето се увива в два слоя пергамент, след което се поставя в пластмасов съд с хлабав капак. Пергаментът диша, а контейнерът запазва влагата.
Твърдите сирена като пармезан или грюер се съхраняват по различен начин. Те се нуждаят от по-ниска влажност от около шестдесет процента, в противен случай ще омекнат отвън, но ще останат твърди отвътре.
Пармезанът се увива във восъчна хартия (не в пергамент!), а след това във фолио. Восъкът предпазва сиренето от абсорбиране на миризми, а фолиото го предпазва от светлина и температурни промени.
Меките сирена с бяла плесен – бри, камамбер – не могат да се опаковат херметически. Мухълът диша, а без въздух той умира и сиренето се превръща в амонячна маса.
Brie се съхранява в оригиналната си опаковка от перфорирана хартия, която се поставя в контейнер с открехнат капак. На всеки два дни хартията се заменя със суха.
Мухълът по твърдото сирене не винаги е причина за разваляне. Ако на повърхността се появят зелени петна, те могат да се отрежат с един сантиметър разстояние. Останалото сирене е безопасно за консумация.
Розовата, оранжевата или черната плесен е признак за дълбоко увреждане. Такова сирене трябва да се изхвърли цяло, без да се опитва.
Сините сирена с благородна плесен (рокфор, горгонзола) се съхраняват отделно от всички останали сирена. Тяхната плесен е агресивна и за няколко дни ще се пренесе върху съседното парче гауда.
Roquefort се нуждае от отделен съд с херметически затворен капак, в противен случай миризмата му ще проникне в целия хладилник. Преди да затворите контейнера, поставете в него парче рафинирана захар, за да поеме излишния амоняк.
Температурата на съхранение на сиренето не трябва да пада под четири градуса. На долния рафт на хладилника, където обикновено е два или три градуса, сиренето „замръзва“ – текстурата му става трошлива.
Най-доброто място е средният рафт или вратата, но не и на вратата заради температурните колебания при отваряне. Идеалната температура е между шест и осем градуса.
Настърганото сирене изобщо не се съхранява. Настърганата повърхност има голяма площ в контакт с въздуха и сиренето се окислява през нощта, придавайки му гранясал вкус. Настържете го непосредствено преди употреба.
Можете да замразявате сирене, но само твърди сортове – чедър, руско сирене, гауда. След размразяване те стават трошливи, но са съвсем подходящи за пица или запеканки.
Меките и полутвърдите сирена след замразяване се разслояват и се превръщат в подобна на извара маса. Моцарелата не бива да се замразява – тя губи цялата си еластичност.
Корите от твърдите сирена не са отпадък, а ценен продукт. Тя се добавя към супи или сосове за придаване на вкус и се изважда преди сервиране. В италианската кухня корите от пармезан се готвят с минестроне.
Ако сиренето изсъхне, то може да бъде възстановено. Увийте твърдото парче във влажна кърпа, поставете го в съд и го оставете в хладилника за една нощ. Влагата ще се върне на сутринта.
Този метод не работи за полутвърди сирена – те ще започнат да се разпадат. По-добре е да настържете сушеното сирене и да го използвате за паста или омлет.
Интересно как различните видове сирена изискват толкова различни условия на съхранение. А какво ще се случи, ако забравим да сменяме хартията на меките сирена?
О, как обичам сиренето! Толкова е вълнуващо да науча как да го съхраняваме правилно! Винаги се чудех как да запазя меките сирена свежи и ароматни. Пергаментът е наистина страхотно решение!